За Великобритания вече няма обратен път без гръмко изкрещяване на истината

Един трагичен случай от миналата година, съзнателно прикриван от властите, отприщи поредната вълна от недоволство във Великобритания, като чак след 8 месеца полицията публикува кадри от деня на убийството на 18-годишния Хенри Новак, извършено през декември. На видеото се вижда как слагат белезници на студента, въпреки че той многократно казва на полицаите, че е бил намушкан.

Какво се е случило?

На 3 декември миналата година, в Саутхемптън, Новак е нападнат и намушкан пет пъти (!) от сикха Викрум Дигва. След като полицаите пристигат, убиецът започва да вика, че е нападнат на расова основа и се е защитавал. Да, добре прочетохте. Дигва, който е бил напълно здрав, прав и без никакви наранявания, иска да бъде задържан агонизиращият младеж.

И тук следва по-потресаващото – реакцията на бобитата. Те, от страх да не бъдат обвинение в дискриминация, осъдени и уволнени (както вече неведнъж се е случвало), слагат белезници на гърчещия се от болка на земята Новак, без да му окажат спешна медицинска помощ. На вече разпространените кадри се чува как младежът повтаря 9 пъти (ДЕВЕТ) - „Не мога да дишам“ и обяснява, че е намушкан с нож, но полицаите отговарят, че не му вярват! Малко по-късно, докато още е с белезници, издъхва на улицата.

Защо въобще Дигва се разхожда спокойно с нож в страната, в която носенето на хладно оръжие на обществени места е забранено. По думите му, имал разрешение, защото принадлежи към сикхската общност и ножът е кирган (kirpan) – церемониален, религиозен нож, който е задължителен символ на вярата. И да, в Обединеното кралство, законово уредено е носенето на нож по... религиозни причини. Не е шега. Носенето на кирган с религиозна цел е абсолютно разрешено, стига да не се използва като оръжие, като каквото обаче властите няма как да знаят дали някой радикализиран индиец (в случая) няма да реши да го прави. Но по време на процеса се оказва, че извън този нож, който е доста по-къс, убиецът е носил и още един, с дължина на острието над 20 см.

В интернет все още могат да се намерят достъпни видеа от случката. Предупреждавам, че кадрите наистина не са за хора със слаби нерви. Да гледаш в продължение на минути как агонизиращ човек моли за помощ, гърчейки се предсмъртно, докато около него полицаите крещят, че не му вярват и му слагат белезници, а убиецът вика, че умиращият го нападнал и заплашвал на расистка основа, не е за всеки.

Дигва получи доживотна присъда с минимален срок 21 г., а в момента тече делото срещу майка му, която е скрила ножа от престъплението, като срещу баща му и брат му също са в процес дела - за незаконно притежание и носене на оръжия (да, не на едно даже) на обществени места.

Заради обществения натиск на полицията и се наложи да публикува шокиращия запис от камерата, носена на тялото на един от полицаите, със съгласието на семейството на убития. Видяното предизвика остри обществени реакции и протести. В социалните мрежи започнаха кампании с искане за оставка на премиера на Великобритания след разкритието, че нито един полицай не е наказан.

Великобритания затъва все повече

От едната страна са управляващите, които всячески се опитват да неглижират и дори прикриват все по-нарастващите случаи на мигрантски нападения – изнасилвания, убийства, тормоз. От тяхната страна са и вече споменатите мигранти – в огромната си част става въпрос за мюсюлмани. И това е обществена тайна, но всеки дръзнал да го заяви високо, бива набеден за расист, шовинист и всичко най-лошо. Не са редки и случаите на осъдителни присъди за „реч на омразата“. Или канселиране на журналисти. Или уволение на всички, посмели да си отворят устите. Хората са буквално принуждавани да мълчат.

Но няколко поредни случаи, като последният е този с убийството на 18-годишния Хенри Новак, предизвикаха вълни от обществено възмущение и отвориха отново наложителния дебат за поведението на институциите, когато се сблъскват с теми, свързани с етнически и религиозни общности.  За много британци този случай се превърна в символ на един по-дълбок проблем - усещането, че властите вече прекалено често действат твърде предпазливо и неадекватно от страх да не бъдат обвинени в расова или религиозна дискриминация. През последните години политическата коректност доведе до ситуации, в които очевидни рискове и сигнали са били пренебрегвани, вместо да бъдат разглеждани безпристрастно и според закона.

Подобни обвинения не са нови. Да припомним само един случай. Един, но не просто фрапиращ, а безумен, нечовешки... През последните две десетилетия Великобритания беше разтърсена от скандалите около т.нар. пакистански банди за сексуална експлоатация на непълнолетни, при които редица официални доклади посочиха, че местни власти и социални служби в отделни случаи са избягвали решителни действия от опасения да не бъдат обвинени в расизъм. Десетилетия наред, десетилетия!

Оповестените случаи са хиляди, вероятно не се знае и за още толкова.

Родъръм - най-малко 1400 деца. Брадфорд - над 7975 деца. Според официално досие, внесено от адвокати по защита на децата, рекорден брой непълнолетни са били застрашени или подложени на сексуална експлоатация в периода 1996 – 2025 г. Телфорд - над 1000 деца. Официално независимо разследване от 2022 г. потвърди, че в рамките на 40 години повече от хиляда деца са станали жертва на престъпните мрежи. Оксфорд - поне 373 момичета. Разследването на "Bullfinch" разкри организирана мрежа, действала необезпокоявано години наред. Рочдейл - десетки потвърдени случаи (над 47 в първоначалните дела). Макар и с по-малко официално преброени жертви в първите доклади, градът е сред първите, където през 2012 г. бяха осъдени членове на пакистански банди. Нюкасъл - над 80 жертви. Операция "Sanctuary" разкри мащабна мрежа, при която бяха осъдени 18 мъже и жени за експлоатация на млади момичета.

Вече за никого не е тайна, че управляващи, полиция, медии съзнателно слагат чадър над подобни случаи. Ако биват оповестени, в никакъв случай не се посочва етноса на извършителя или извършителите. Причините са няколко – статистиката е страшна, броят на подобни престъпления е извън всякакви граници. Втората причина е, че реакциите на обществеността могат и да не бъдат овладени, което ще предизвика политически сътресения. Третата – Великобритания, със зъби и нокти, все още се опитва да поддържа имиджа си на страна, в която безпроблемно съжителстват различни култури, етноси и религи. Нищо такова няма от години и това го знаят отлично всички.

Убийството на Хенри е поредния пример - станало в края на миналата година, а едва тези дни се разбра за него, когато съдът се признесе и вече нямаше как да бъдат прикривани и записите, до които достъп има и семейството на убитото момче.

И въпреки поведението и твърденията на британските власти – при всеки подобен случай, които не спират да повтарят, че това били изолирани случаи, мащабите потрисат всеки нормален човек. Ислямът неумолимо е превзел страната, придавайки и съвсем различен и страшен облик. И не само на нея... Старият континент изглежда обречен – големите полиси са окупирани от фанатизирани друговерци, окопали се доскоро само в гета, в които полицията не смееше да припари дълги години. И още не смее, но въпросните отдавна вече не са само в гетата, навсякъде са.

И докато правителства, НПО-та, имедии се опитват да ни убеждават, че проблем нямало, че опониращите им са расистисти и хомофоби, че извършителите даже не били толкова лоши хора, просто били поели по лош път, защото имали тежко детство, положението е нетърпимо. Милиони нашественици, използващи политкоректността като оръжие, убиват коренните жители на Европа, унижават ги, гаврят се и изнасилват жените и дъщерите им. А властите продължават да обвиняват протестиращите срещу този терор, анатемосвайки ги като лумпенизирани, като фашисти.

Има ли обратен път – малко вероятно. И трудно. А и със сигурност минава през гръмко изкрещяване на истината, а не през преследване на осмелилите се да я изрекат.