Защо се замита истинският проблем на украинската армия с нацистите

Украинската армия има истински проблем с нацистите и това се знае още от периода на Евромайдана през 2013-2014 г., когато самите BBC съобщиха за нарастващия екстремно десен тренд сред младите. Но за това се съобщава чак сега - повече от 4 години след старта на войната, която според Москва бе провокирана именно от това. Кремъл все още използва този наратив като крайъгълен камък на своята военна пропаганда. Както Украйна, така и Западът реагираха, като отхвърлиха твърдението като цинична злоупотреба с историята на Холокоста. Политици, медии, академици и образователни институции се втурнаха да докажат, че аргументът на Путин е измамен.

Но в ревността си да деконструират руската пропаганда, западните елити създадоха свой собствен пропаганден мит: в Украйна няма нацисти. Или, ако има, те са уж изолирани чудаци без влияние, пише за RS Марта Хавришко. автор и изследовател, базиран в САЩ, фокусиран върху украинския национализъм, крайната десница и руско-украинската война, предава dnes.bg.

Тази измислица изискваше омаловажаването на "Азов", подразделение, основано през 2014 г. от неонацистката група "Патриот на Украйна" под ръководството на Андрей Билецки. "Азов" стана известен с екстремистката си идеология, нацистката си символика и твърденията за военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани на групировката да получава американски оръжия, финансиране или обучение.

След пълномащабното нахлуване на Русия, тази стигма изчезна почти за една нощ. Киев преформира "Азов", отделяйки най-радикалните елементи в нова формация – 3-та щурмова бригада. Западните медии я преименуваха и омаловажиха. Езикът на "дерадикализацията" и "деполитизацията" стана мейнстрийм. Поставянето под въпрос на този наратив стана табу и беше етикетирано като "руска пропаганда". Резултатът е култура на умишлено мълчание.

Неонацистките мрежи са дълбоко вградени в части от военната структура на Украйна

Тяхното присъствие е видимо в части като "Азов", Трета щурмова бригада, Руския доброволчески корпус, Братство, Германския доброволчески корпус, Карпатска Сич и други. И все пак западните поддръжници на Украйна продължават да въоръжават, финансират и обучават тези части без смислен контрол.

Още по-поразително е самото нормализиране на нацистката символика. Официалните украински военни канали и водещите медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики, емблеми на Вафен-СС и нашивки, свързани с неонацистки групировки като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.

Изданието пише още, че най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили свързани с нацистите символи в официалните си отличителни знаци.

Много украински военни части, използващи нацистки символи, се ръководят от мъже, оформени от "Азов" и крайнодясната среда около него. Например, Александър Кравцов, известният командир на отряда „Ведмеди“, който е бил част от "Азов". Тялото му е покрито с нацистки символи, включително 1488 - препратки към лозунга на бялото превъзходство "14 думи", измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав "Хайл Хитлер". („H“ е осмата буква от азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС: "Моята чест е лоялност". Той превръща този лозунг в мото на собственото си подразделение. Светкавиците на СС стават част от официалните му отличителни знаци.

След завръщането си от руски плен, поделението на Кравцов е включено в украинската военна структура - първо 36-та бригада, а след това 39-та бригада за брегова отбрана. Нищо не се променя. Символите и мотото на СС остават.

Много командири в 3-та щурмова бригада също идват от Азов и все още поддържат екстремистки възгледи. Не е изненадващо, че те открито възприемат съответната символика. Поделение на 3-та щурмова бригада приема модифицирани отличителни знаци (заменяйки две гранати с три) на бригадата на СС "Дирлевангер" - една от най-известните нацистки формирования от Втората световна война. През 2025 г. бригадата разкри публично емблемата на мемориал в Киев. Не последва скандал.

"Азов" също така нормализира Черното слънце - символ, роден в щаба на култа към СС на Химлер в замъка Вевелсбург и сега използван в световен мащаб от неонацисти и терористи, подкрепящи превъзходството на бялата раса, включително терориста в джамията в Крайстчърч в Нова Зеландия през 2019 г. и неотдавнашния стрелец в Ислямския център в Сан Диего.

След 2022 г. Черното слънце се разпространи бързо в украинската военна култура. Появи се в свързани с "Азов" части, като взводът Десептикони и минометното подразделение на 3-та щурмова бригада. Скоро мигрира по-нататък - в части без никакъв открито идеологически профил - и става част от отличителните знаци на 156-и батальон "Зваха" и батальона за безпилотни системи на 110-та бригада, кръстена на Марко Безручко.

"Азов" също така въведе друга емблема, свързана с нацистите: Вълчият ангел, използван исторически от няколко дивизии на Вафен-СС. Символът сега се появява далеч отвъд самия "Азов". Новосъздаденият батальон "Нахтигал", кръстен на батальона "Нахтигал", сформиран от германското военно разузнаване през 1941 г., използва същите отличителни знаци, вдъхновени от "Волфсангел".

Някои части в украинската армия не крият очарованието си от военната култура на Третия райх. Например, 422-ри полк на безпилотните системи се нарича "Луфтвафе" и използва почти същия орел като военновъздушните сили на Хитлер. Неговият командир, Микола Колесник, редовно се появява със символа върху нашивки и дрехи. Поделението дори продава стоки с нацисткия орел – суичъри с качулки, чаши, тениски, шапки, ключодържатели – за да набира средства за войната.

Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. Той е морален, политически, исторически и правен.

Първо, това представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – пряко предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху спомена за Втората световна война. В рамките на крайнодясната военна култура нацистката образност често е обвита в романтизирани разкази за антисъветска борба. На практика това тривиализира жертвата на седемте милиона украинци, борили се срещу нацизма в редиците на Червената армия редом със западните съюзници (за разлика от 300 000, които са служили в различни военни формирования и полицейски части на страната на нацистка Германия).

Това също така осквернява паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, убити в Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината за расово унищожение и експлоатация.

Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Волфсангел, показани от украински войници, носят на Кремъл поредна пропагандна победа. Руските пропагандисти не е нужно да измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват отличителните знаци, открито носени от някои от най-известните военни части на Украйна – включително формирования, обозначени като "елитни", като например 3-та щурмова бригада.

Трето, има и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистки символи, тези части нарушават собствените закони на Украйна за паметта от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът определя подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.

И все пак никой не е преследван.

Защо?

Защото правителството на Зеленски, и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ, сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи нахлуха в сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на работна сила този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се затвърждава.

Държавата зависи от радикализирани военни формирования за човешка сила и ефективност на бойното поле. Крайнодесните, от своя страна, получават легитимност, оръжия, влияние и институционална защита. Това, което произлиза от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.

Западните партньори на Украйна са сключили своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия. И затова толерират екстремисти във въоръжените сили на Украйна, стига тези екстремисти да продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен мълчат за идеологията и символите, които са замесени, защото признаването им би означавало да признаят една неудобна истина - че неонацисткият проблем в Украйна не е просто изобретение на Кремъл.