Сбогом на бохема, рибаря и рицаря на бургаските каузи: Отиде си Любен Дилов-син
Днес Бургаска област загуби един от най-достойните, пламенни и всеотдайни защитници на своите интереси в съвременната ни история. Почина Любен Дилов - човек с космическа култура, ярък интелект и неподражаемо усещане за света. Той беше истинска палитра от емоции и образи, надарен с уникално чувство за хумор, което умело впръскваше в често сивото и безлично политическо ежедневие.
От „бохема на Меден рудник“ до гласа на Ченгене скеле
С характерната си автоирония и артистичност, Любен Дилов-син обичаше да сменя маските пред публиката. В един момент се представяше с усмивка като „бохема на Меден рудник“, а в следващия – като автентичен и улегнал рибар от романтичното селище Ченгене скеле.
Зад тези забавни превъплъщения обаче се криеше истинска, дълбока и неподправена привързаност към местните хора. Рибарите от Ченгенето не бяха просто предизборна тема за него, а една от най-големите му лични каузи. Той отдаде огромна енергия и работи изключително всеотдайно, за да може това уникално за България място да получи признание, законова защита и да съхрани автентичния си дух за поколенията.
Мощният гръб на местната власт и здравеопазването
Изключителната му оперативност и способност да чува проблемите го превърнаха в незаменим партньор на местното самоуправление. Кметовете от целия Бургаски регион днес загубиха силен, авторитетен съюзник в столицата. Дилов-син беше човек, който не знаеше какво означава затворена врата или неотговорено обаждане – той откликваше моментално на всяка молба, готов лично да се ангажира с разрешаването на всеки заплетен за региона въпрос.
Негова е и фундаменталната инициатива за създаването на съвременен Кръвен център в Бургас. Проектът, който в момента се изгражда в двора на УМБАЛ Бургас, беше извоюван с много усилия и настояване от негова страна пред централната власт и ще остане като един от най-значимите му хуманитарни паметници в региона.
Човекът, който разчупи матрицата на червените пластмасови столове
Приносът на Любен Дилов-син към културния и икономическия профил на Южното Черноморие датира от много години. Още по време на първия си мандат като народен представител от 2-ри МИР Бургас (в периода 2005 – 2009 г.), той дръзко и визионерски разчупи старата, соц-матрица на традиционния масов туризъм.
„Туризмът не е просто легло и ол-инклузив, той е преживяване и култура“, обичаше да казва той.
Воден от тази философия, той вдъхна живот на редица кино и музикални фестивали, които превърнаха региона в културна столица на лятото. Като страстен мореплавател и почитател на морските дълбини с над 40-годишен опит, именно тогава той създаде и първия професионален водолазен център в Созопол, с което постави основите и даде мощен тласък на подводния туризъм като елитен пазарен сегмент у нас.
Хроника на една трагедия
Любен Дилов участва в кампанията в Бургаска област, откъдето бе избран за депутат. Веднага след изборите той замина на кратка семейна почивка в Рим. На 23 април получи тежък инфаркт във файеота на хотела си, откъдето веднага бе транспортират до най-близката болница. Първоначално бе въведен в изкуствена кома, за да предотвратят по-тежки последици. По информация на Флагман.бг впоследствие е получил и тежък инсулт.
На 21 май Дилов-син бе транспортиран обратно в България със специализиран медицински самолет. Още тогава показателите му бяха критични, което доведе до безпрецедентна и драматична ситуация в родното здравеопазване – две от най-големите столични болници, включително Военномедицинска академия (ВМА), отказаха да го приемат заради твърде високия риск и тежкото му състояние. В крайна сметка той бе настанен в Правителствена болница („Лозенец“), където лекарите направиха и невъзможното, но рано тази сутрин сърцето на големия интелектуалец, сценарист и политик спря да бие.
Как приятелите се сбогуваха с Любен Дилов:
Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ:
Сбогом, Любо Дилов! Загубих приятел, ярка личност, талантлив писател и човек с изключително чувство за хумор и гражданска позиция.Изказвам своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, приятелите и всички, които го уважаваха и обичаха
Димитър Николов, кмет на Бургас:
„Скърбя за кончината на Любен Дилов. Загубихме добър човек, интелектуалец, истински приятел. Много ще ми липсва цветното му излъчване, смеха и добрината му. Сбогом, Любо! Съболезнования и кураж на близките му!“
Жечо Станков, депутат:
Понякога думите не стигат.Остава тъгата от раздялата и благодарността, че съдбата ме срещна с човек като Любен Дилов. Приятел, който умееше да вдъхновява, да разсмива и да оставя светлина след себе си.Днес казвам „сбогом“, но споменът за теб ще остане жив.Почивай в мир, приятелю. Сигурен съм, че ще продължиш да твориш и да вдъхновяваш на едно по-добро място.
Галя Василева, депутат:
Любо беше от онези редки хора, които оставят следа не само с думите си, но и с присъствието си. Интелигентен, ярък и различен..За мен беше чест да го познавам и да работим заедно.Изказвам искрените си съболезнования към неговото семейство, близки, приятели и всички, които го обичахме.Светла да е паметта му.
Слави Трифонов:
Любен Дилов-син беше най-светлият човек, когото съм познавал. Всички думи, с които бих могъл да го определя, ще звучат като клишета, защото той беше изключително нестандартен човек. Толкова богат душевно, че когато общуваш с него, направо те засипва със знания, хумор и различно мислене. Толкова много ум, толкова много талант и толкова много знания. Имах честта да го познавам много добре и да бъда негов приятел. Много ми е мъчно, че той си замина толкова рано, бързо и неочаквано. Но такива хора като него винаги остават. Светла му памет.
Георги Маринчев, един от най-близките приятели на Любен Дилов:
Любо си тръгна. И продължава пътя си по порастването и еволюцията на душата. За нас остава само загубата от огромното и светло присъствие на един изключителен интелект и добър човек. Всички се раждаме… всички умираме. Някои хабят въздуха на тази земя, други… с клечка една ни дават светлината! Имах привилегията и честта да стоя до него, рамо до рамо повече от 30 години. Целият ми смислен и осъзнат живот. Благодаря ти, Бате за всичко! Ше се намерим следващия път!
Виктор Димчев, политически анализатор:
Любо беше ерудит, майтапчия и светла душа. От малкото хора, които се надсмиваше над въпросите от битието, за които други се тюхкаха.Лек път нагоре, душо! Там също ще радваш. Любен Дилов-син (1964-2026)
Ивет Добромирова, пиар експерт:
Познавах го от дете. Беше рошав тинейджър с очила, когото преследвахме за игра хлапетиите на писателската станция в Хисаря. Животът ни събра отново в Ку-ку. Макар и да ни разделяха принципни различия в зрелия ни живот, запазихме взаимното си уважение. Така е цивилизовано.Сбогом, Любо. Искрени съболезнования на близките.
Явор Божанков, бивш депутат:
Любен Дилов ще липсва.Беше 9 декември 2022 г. - в предишния ми живот. ГЕРБ предложиха извънредна точка: директна военна подкрепа за Украйна.Вече имах два жълти картона: хартиената бюлетина и референдума срещу еврото. Това гласуване щеше да е третият и да се превърне в червен картон. Споделих с колегите как ще гласувам. Те предложиха да остана извън залата. Визуализирах как един ден момчетата ми ме питат: „Каква беше позицията ти за руската агресия?“, а аз им отговарям, че съм „бил по коридорите“. Влязох и гласувах. Реших, че щом ще направя това, е по-добре да направя и изказване.
Бях наясно, че след него приключвам с политиката (тогава не очаквах, че ще продължа и ще приключа по-късно заради Асен Василев).Не познавах Дилов и никога не бях разменял дума с него. Но точно от него дойде подкрепа. В тази токсична среда той можеше да говори за книги. Имаше смелостта да бъде различен и като такъв ще бъде запомнен.Да почива в мир!
Нидал Алгафари,политически анализатор:
Приятели, най-остроумният, най-интелигентният, най-гениалният от Ку-Ку, най-обичащият живота, Любен Дилов- син, си тръгна. Гордея се, че съм имал възможност да общувам и работя с него. Мир на душата ти, Любо! Завинаги ще си в сърцата и съзнанията на мен и семейството ми! Обичали сме те! Обичаме те! И ще те обичаме!
Яна Димитрова, директор на Бургаската библиотека:
Няма те... Тишина е... Остана тишина там, където винаги имаше идея, усмивка, шега или дума, която да даде смисъл и посока. Остана празнота, която не може да бъде запълнена, защото хора като теб не се заменят.Мисля си за всички разговори, които няма да довършим. За всички бъдещи срещи, които няма да се случат. За пътя, който няма да извървим заедно. И въпреки това знам, че ще бъдеш част от него. Ще бъдеш в спомените, в наученото, в историите, които ще разказваме, и в каузите, които ще продължим да следваме.Ти беше човек, който умееше да вдъхновява, да събира хората около себе си и да ги кара да вярват, че доброто и въображението могат да променят света. Това е дар, който остава.Боли, но съм благодарна, че имах честта да те познавам и да вървя редом с теб, макар и за кратко.Светъл път, Любо.Пътят пред нас продължава, но по него завинаги ще има и частица от теб.
Тихомир Янакиев, кмет на Созопол:
Созопол загуби не само народен представител и общественик, а и човек, който обичаше града ни, познаваше неговия дух и беше свързал част от живота си с морето и хората тук.Любен Дилов-син остави ярка следа в българската журналистика, литература и обществен живот. Ще го помним с неговия талант, остроумие, свободен дух и активна гражданска позиция.Поклон пред паметта му.
Елисавета Белобрадова, депутат:
Починал е колегата Любен Дилов-син.С него сме било както на една сцена като артисти, така и противници на политическата такава. Той измисли фразата “Абсолютно белобрадие”, която ми стана емблема и това ще ми остане вечен спомен от него.Имаше чудесно чувство за хумор.Нека почива в мир и съболезнования на близките.
Иван Гайков, кмет на Приморско:
С дълбока тъга приех новината за кончината на Любен Дилов-син – мой приятел, човек на словото, културата и свободния дух. Изказвам искрените си съболезнования на неговото семейство и близки.В негова памет и в знак на обич и признателност към приноса му към българската култура, литературният пленер, който подготвяхме да се проведе в Приморско, ще носи неговото име. Попивай в мир приятелю.
Марин Киров, кмет на Царево:
Бате Любо, познавам го от 2013-та година, а пътищата ни винаги са били свързани с интересни каузи и разговори. За едни политик, за нас приятел, водолаз, човек, който даде много! За равен брой, където и да си!
Бог е милостив и да прости!
Росен Петров, сценарист:
Отишъл си е Любен Дилов-син. Навремето съдбата и работата ни направиха близки. Всъщност той беше човекът, който най-много олицетворяваше онова, което се наричаше „духът на Ку-Ку“. Той имаше огромната заслуга да събере на едно място момчета и момичета от цялата страна, които искаха да правят нещо ново и различно в онези бурни времена на 90-те.
После следваха „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“. Беше широко скроен и „много над нещата“ – посрещаше с усмивка всеки удар на съдбата и гледаше отвисоко на скандалите, в които участваше, и на битките, които водеше. Имаше наистина страхотно чувство за хумор и още по-страхотно перо.
После животът направи така, че пътищата ни се разделиха и не съм го виждал от дълги години, но неговият „съскащ“ и „кискащ“ се смях ще ми липсва. Ще ми липсва и шантавият му, присмехулен поглед, дори когато се опитваше да говори сериозно.
Почивай в мир, Любо!
Ето и едно от последните му гостувания в подкаст, в който той говори за КукуБенд, за влизането си в политиката и още: