Колумбия отново на избори - кръстопът между мечтата за мир и страха от завръщането на насилието

Колумбия отново влиза в изборна кампания, но както често се случва в тази южноамериканска държава, залогът далеч надхвърля обикновената смяна на едно правителство с друго. Предстоящият вот се превръща в референдум за посоката, по която страната трябва да поеме след един от най-бурните периоди в своята съвременна история.

За европейците Колумбия често остава свързана с образите на наркобароните, джунглите и партизаните. Реалността обаче е значително по-сложна. Това е една от най-големите икономики в Латинска Америка, страна с над 50 милиона жители, огромни природни ресурси и стратегическо положение между Тихия океан и Карибско море. В същото време тя носи тежкото наследство на един вътрешен конфликт, който продължава повече от шест десетилетия, предава news.bg.

Корените на днешната криза могат да бъдат проследени още до средата на XX век. След периода на политическо насилие, известен като "Ла Виоленсия", в Колумбия се появяват леви въоръжени движения, които твърдят, че защитават бедните селски райони от доминацията на политическия и икономическия елит. Най-известната от тези организации е FARC - Революционните въоръжени сили на Колумбия. С течение на времето идеологическата война постепенно се преплита с трафика на наркотици, отвличанията и организираната престъпност.

Осуетен е опит за покушение над президента на Колумбия, но сенаторка е отвлечена

През 80-те и 90-те години страната се превръща в световен символ на нарковойните. Името на Пабло Ескобар става известно по целия свят. Меделинският картел води истинска война срещу държавата, а хиляди полицаи, съдии, журналисти и политици губят живота си. По същото време партизанските движения и десните паравоенни формирования разширяват влиянието си върху огромни територии от страната.

Кулминацията на тази епоха настъпва през декември 1993 г., когато Пабло Ескобар е открит и убит при операция на колумбийските сили за сигурност. Смъртта му е посрещната като голяма победа на държавата и символичен край на времето, в което един наркобарон можеше да предизвиква открито правителството. Само че проблемите на Колумбия не изчезват заедно с него. Наркотрафикът оцелява, появяват се нови престъпни структури, а въоръженият конфликт с партизаните продължава още десетилетия. Така страната постепенно осъзнава, че борбата не е срещу един човек, а срещу цяла система от насилие, корупция и нелегални икономически интереси.

В началото на XXI век Колумбия предприема твърд курс към възстановяване на държавния контрол. Президентът Алваро Урибе изгражда политическата си кариера върху обещанието за сигурност. С подкрепата на Съединените щати армията започва мащабни операции срещу партизанските групировки и наркокартелите. За много колумбийци именно този период бележи началото на възстановяването на държавата. За други обаче цената е твърде висока заради обвиненията в нарушения на човешките права и връзки между властите и десни паравоенни структури.

Дали залавянето на Мадуро е било резултат от външна военна операция или от вътрешно предателство?

Следващият голям обрат настъпва през 2016 г., когато правителството подписва историческо мирно споразумение с FARC. Светът приветства края на един от най-продължителните въоръжени конфликти в Западното полукълбо. Само че мирът се оказва по-труден за изграждане от самото споразумение. Част от партизаните отказват да се разоръжат, други криминални групировки запълват освободените територии, а производството на кокаин остава сериозен проблем.

На този фон през 2022 г. Колумбия избира първия ляв президент в своята история - Густаво Петро. Неговото идване на власт е историческо събитие. За първи път човек от левицата успява да спечели президентския пост в държава, която десетилетия наред е управлявана от центристки и десни политически сили.

Петро обещава социални реформи, намаляване на неравенствата и нов подход към въоръжените групировки чрез преговори вместо единствено чрез военна сила. Поддръжниците му виждат в това шанс да бъдат решени проблемите, които стоят в основата на конфликта - бедността, липсата на перспективи и социалното разделение. Критиците му обаче твърдят, че прекомерната склонност към преговори е насърчила престъпните организации да възстановят част от позициите си.

Именно около този спор се въртят и настоящите избори.

Левият кандидат Иван Сепеда обещава продължаване на курса на Петро. Той настоява за разширяване на социалните програми, по-голямо данъчно облагане на богатството и нови усилия за постигане на мир с въоръжените групировки. Биографията му е тясно свързана с политическото насилие в страната - баща му, комунистически лидер, е убит при нападение на паравоенни формирования през 1994 г.

От другата страна стоят десните кандидати. Независимият предприемач Абелардо де ла Есприеля и сенаторката Палома Валенсия поставят сигурността в центъра на своите кампании. Те обещават по-твърди действия срещу престъпността, засилване на армията и полицията, ограничаване на данъците и стимулиране на бизнеса. Зад Валенсия стои и политическото наследство на Урибе, който продължава да има значително влияние върху десния електорат.

Така Колумбия отново се оказва разделена между две различни визии за бъдещето. Едната вярва, че социалните проблеми и неравенствата са коренът на насилието и че траен мир може да бъде постигнат само чрез реформи и диалог. Другата е убедена, че без сигурност няма как да има нито инвестиции, нито икономически растеж, нито социален напредък.

Парадоксът е, че и двете страни вероятно са прави поне отчасти. Колумбия действително се нуждае както от повече сигурност, така и от повече социална справедливост. Въпросът е коя от двете задачи трябва да бъде поставена на първо място.

Изборите в Колумбия се провеждат и на фона на все по-обтегнатите отношения между президента Густаво Петро и администрацията на Доналд Тръмп. Различията между двамата лидери не са нови, но се задълбочиха след кризата около Венецуела и последвалото залавяне на Николас Мадуро. Докато Вашингтон представя операцията като доказателство за решимостта си да възстанови стабилността в региона, Петро не крие резервите си към нарастващата американска активност в Латинска Америка.

Това придава допълнително значение на настоящите избори. Победа на кандидат от левицата би означавала продължаване на сегашния курс и вероятно запазване на дистанцията в отношенията с Белия дом. Успех на десен кандидат обаче може да отвори нова страница в отношенията между Богота и Вашингтон. И Абелардо де ла Есприеля, и Палома Валенсия говорят на език, който е значително по-близък до възгледите на Тръмп по въпросите за сигурността, борбата с престъпността и ролята на държавата в икономиката.

Именно затова вотът в Колумбия не е само вътрешнополитически сблъсък между левица и десница. Той може да се превърне и в своеобразен тест за това дали най-важният съюзник на Съединените щати в северната част на Южна Америка ще остане на сегашния си курс или ще се насочи към по-тясно сътрудничество с Вашингтон в ерата на втория мандат на Доналд Тръмп. 

Затова и предстоящият балотаж изглежда почти неизбежен. Независимо кой ще спечели президентството, новият държавен глава ще наследи трудна задача - да стабилизира публичните финанси, да намали бедността, да ограничи влиянието на въоръжените групировки и да убеди дълбоко разделеното общество, че държавата е способна да предложи нещо повече от поредния цикъл на надежди и разочарования.

Изборите в Колумбия не са просто поредният политически сблъсък в Латинска Америка. Те са пореден епизод от дългия опит на една държава да намери баланс между реда и справедливостта, между сигурността и свободата, между спомените за войната и надеждата за мир. Именно затова резултатът от тях ще бъде следен далеч отвъд границите на самата Колумбия.