Нидерландия за пример: Джобовете пълни с ден по-малко работа от нас
Европейците постепенно работят по-малко, но това не означава, че произвеждат по-малко. Напротив. Последни данни на Евростат очертават любопитна тенденция, която все по-ясно променя пазара на труда на Стария континент. Докато средната работна седмица в Европейския съюз продължава да се скъсява, разликите между отделните държави остават значителни и разкриват интересна връзка между работното време, производителността и качеството на живот.
Според статистиката средният европеец работи по 35,9 часа седмично. Това е осезаем спад спрямо нивата отпреди десетилетие, когато работната седмица е била близо 37 часа. Тенденцията показва, че все повече държави и компании търсят баланс между професионалните ангажименти и личния живот на служителите.
България остава сред страните с най-дълго работно време в Европа.
Данните показват, че българите работят средно по 39,5 часа седмично. По този показател страната е непосредствено до Гърция, където средната работна седмица достига 39,6 часа. Още по-дълго работят служителите в някои други страни от Балканите. В Босна и Херцеговина средната продължителност е 40,9 часа, в Сърбия - 40,6 часа.
Румъния също остава сред държавите с високо натоварване, отчитайки 38,7 часа работа седмично. В Словения работното време достига 38,3 часа, а в Хърватия - 37,7 часа.
На другия полюс са най-развитите икономики на континента.
Нидерландия продължава да държи своеобразен рекорд с едва 31,9 работни часа седмично. Следват Дания, Германия и Австрия, където служителите прекарват около 34 часа на работа. Въпреки по-краткото работно време именно тези държави са сред икономическите лидери на Европа. Това се дължи и на много силно образование и развити технологии.
Широко разпространеното схващане, че повече работни часове автоматично означават по-висока ефективност цялостно се оборва. Практиката показва точно обратното. В редица случаи по-дългият престой на работното място не води до по-добри резултати, а до натрупване на умора, по-ниска концентрация и намалена продуктивност.
Нидерландският модел все по-често се посочва като пример за успешен баланс.
Икономисти отбелязват, че успехът на страната не се дължи на по-малко работа, а на по-ефективна организация на труда. Голямо значение имат гъвкавите графици, широкото разпространение на работа на непълно работно време и модерните методи за управление на работния процес.
Подобни резултати показват и експериментите с четиридневна работна седмица, провеждани в различни европейски държави. В Исландия, Великобритания, Португалия и Германия множество компании тестват модели с намалено работно време без намаляване на възнагражденията.
Резултатите са впечатляващи. Служителите съобщават за по-ниски нива на стрес, по-добро психическо здраве и по-висока удовлетвореност от работата. В същото време работодателите често отчитат запазване или дори увеличение на производителността.
Все повече експерти са убедени, че бъдещето на пазара на труда няма да се определя от броя на часовете, прекарани в офиса, а от реалните резултати. Технологичният напредък, дигитализацията и новите модели на заетост постепенно променят разбирането за ефективна работа.
За България обаче предизвикателството остава сериозно. Въпреки че страната е сред лидерите по отработени часове, тя все още изостава от западноевропейските държави по производителност и доходи. Това показва, че икономическият успех не зависи единствено от това колко дълго работят хората, а от начина, по който е организиран трудът и от възможностите за създаване на по-висока добавена стойност.
Тенденцията в Европа е ясна. По-краткото работно време постепенно се превръща в нов стандарт, фокусът все по-често се измества от часовника към резултатите.
Понякога удовлетворението от чувството на контрол над персонала измества постигането на целите на организацията - в частния бизнес.
А в държавния - не е понякога, а винаги е така.
Сега нека мениджърите в България пак да прочетат това и да помислят какво значи. Тук на почит е да бачкаш за двама и да оставаш след работа за да плащат само на един. Ако роптаеш- скоро намираш своя път. За заплащане няма смисъл да говорим.
Ето защо им върви бизнеса на хората. Знаят как да управляват и бизнес и човешки ресурси
1. Капиталиста печели от грабежа на вашия труд, така че не се продавайте евтино.
2. Работата Ви я работите не само Вие, а цялото Ви семейство и най-вече децата Ви. Така че, заслужава ли си децата Ви да страдат и да развият зависимости заради тъпата Ви работа и една заплата?
3. 99% от бизнеса е започнат порочно с червено куфарче, но всеки меринджей изкача с лъжата, че е почнал от нулата и дори е работил като теб.
4. Тук в България като часове се работи най-много и заплащането Ви им излиза най-евтино!!!!!!
5. Работите за една заплата, но изпълнявате няколко длъжности.
и отдавна важи правилото "5 работни и 2 потни"...
В производственият процес, дори да си оператор на машини и роботи,когато работиш по-малко часове произвеждаш по-малко единица продукция факт!!!!
Ако намалиш работната седмица на служител,трябва да наемеш още персонал за да компенсираш количеството произведен продукт.
Икономиката не е само работа в офиси господа баламурници,.....А и какво точно произвежда великата Нидерландия,че не се сещам????
„Ако плащаш фъстъци, ще получиш маймуни.“ — Джеймс Голдсмит
Това означава, че нивото на заплащане в една работа силно влияе върху качеството на кандидатите и на свършената работа. Ако една фирма предлага ниско възнаграждение спрямо пазара, тя по-често ще привлече хора с по-ниска квалификация, по-малък опит или по-слаба мотивация.
В управленски план това е предупреждение към работодателите: спестяването от заплати може да изглежда като икономия в краткосрочен план, но често води до по-ниска продуктивност, повече грешки и по-високо текучество. В крайна сметка „евтиният труд“ може да излезе по-скъп за бизнеса.
Същите тези български работници, които обвиняваш в "дрямане" , работят много продуктивно на Запад за 4-5 пъти по-високи заплати!
В офисите какво точно се работи,че не се сещам???? Защото само тях цитирате........
Ние се преструваме, че работим,
а те се преструват, че ни плащат.
Истината е по-сложна от това да се обяснява всичко с "постсъветски манталитет". Да, България изостава от Полша и Чехия, но причините са основно структурни – по-бавни реформи, по-слаби институции, по-малко инвестиции в ключови периоди и демографски проблеми. В същото време страната вече се е променила много – има растящ ИТ сектор, индустриални зони и значително по-висок стандарт спрямо преди 20 години. Не е въпрос само на нагласа, а на икономическо развитие и управленски решения.
Нидерландия: една от най-силните икономики в Европа, висока добавена стойност, силни технологии, логистика и индустрия. Средни заплати значително над средните за ЕС.
България: по-ниска добавена стойност, икономика основно в услуги, индустрия и ИТ (растящ сектор), но общо ниво на доходите е най-ниското в ЕС.
Разлика: Нидерландия произвежда много повече стойност на човек.
Производителност
Нидерландия: много висока производителност на час работа.
България: по-ниска производителност, но често с по-дълго работно време.
Важно: не „колко работиш“, а какво произвеждаш за час.
В България се изкарва по-малко, но животът е по-евтин.
Нидерландия: по-богата, по-продуктивна, по-скъпа, с по-високо качество на услуги и инфраструктура.
България: по-бедна икономика, но по-ниски разходи и потенциал за растеж, особено в ИТ и индустрия.
Нидерландия: имиграционна държава, мултикултурно общество.
България: застаряващо население и емиграция към Западна Европа.
Нидерландия: силна индустрия + технологии + логистика + селско стопанство (много висок износ).
България: индустрия + аутсорсинг + ИТ сектор, но по-малък мащаб и по-ниска сложност.
Нидерландия: висок стандарт, силна социална система, качествено здравеопазване и образование.
България: по-нисък среден стандарт, но по-ниски разходи за живот и по-достъпни услуги в сравнение със заплатите.
„Не, не съжалявам за почти нищо… само за едно – че прекарвах твърде много време в работа. Трябваше да работя по-малко и да живея повече. Да съм с близките си, да си давам време за себе си, а не да отлагам живота за "някой ден"…"
Направете си извода сами!
В реалния бизнес работата не е само „да има хора, които са там“. Има разлика между присъствие на работа и реално създадена стойност.
Една фирма може да има заети служители, но ако няма ясни ЦЕЛИ, КОНТРОЛ, МОТИВАЦИЯ, ТЕХНОЛОГИИ или ДОБРИ ПРОЦЕСИ, резултатът ще е нисък. Това е управленски проблем, не автоматично „мързел на работниците“.
И обратното е вярно – добре управлявани компании с същите хора могат да имат в пъти по-висока продуктивност. Затова развитите икономики не се отличават с „по-работливи хора“, а с: по-добра организация, по-висока автоматизация, повече инвестиции, по-ефективни управленски практики.
Така че, ако бизнес не върви, най-честите причини са комбинация от управление, структура на пазара, технологии и добавена стойност – не просто това дали хората „работят“ или „не работят“.
Това е доста удобно обобщение, но няма много общо с реалността.
Ако "по-голямата част" от хората в България само дремеха по цял ден, нямаше да има кой да строи, да произвежда, да лекува, да преподава, да кара камиони, да работи в заводи, магазини, ресторанти, хотели, земеделие, транспорт и десетки други сектори. Икономиката просто не би функционирала.
Да, има неефективност и на места лоша организация на труда. Това обаче не означава, че хората не работят. Разликата е, че често работят повече часове за по-ниска производителност, защото използват по-стари технологии, разполагат с по-малко капитал и работят в среда с по-ниска добавена стойност.
Всъщност статистиката показва точно това – българите са сред европейците с най-дълга работна седмица, но производителността на труда остава по-ниска от тази в Западна Европа. Проблемът не е, че хората масово спят на работа, а че икономиката създава по-малка стойност за всеки отработен час.
Да се твърди, че милиони хора просто "дремят", е по-скоро стереотип, отколкото аргумент.
Работни седмици от 60–80 часа са често срещани само в големите корпоративни кантори, особено при сливания, придобивания, съдебни дела и крайни срокове.
80 часа седмично обаче не е нормата за всички адвокати. По-скоро това са пикови периоди или определени специализации. Много адвокати в малки и средни кантори работят около 42–54 часа седмично, а в държавния сектор често около 40 часа.
Така че в НЕ се работи по над 60 часа седмично като цяло, това е невярно като общо твърдение.
Да, трудът е важен, но човек не е машина. Когато постоянно си на работа, рано или късно идват умората, нервите, прегарянето и здравословните проблеми. После се чудим защо сме изтощени, раздразнени и нямаме желание за нищо.
Нужен е баланс. Време за семейството, за децата, за приятелите, за хобитата, за спорт или просто за почивка. Най-развитите държави в Европа постепенно намаляват работното време, но не стават по-бедни. Напротив – хората работят по-ефективно, по-мотивирани са и живеят по-добре.
Истинският успех не е да прекарваш целия си живот на работа. Истинският успех е да можеш да си вършиш работата добре и едновременно с това да имаш време да живееш.