Човекът зад незаконния град във Варна прилича на привърженик на „Възраждане“

Главното лице зад корпорацията „КУБ“, която построи незаконния град в местността Баба Алино край Варна, има всички типични характеристики на привърженик на „Възраждане“. Собственикът на бизнеса Олег Невзоров е от Одеса и говори на руски език, дори когато му задават въпросите на украински. В мобилизационна възраст е, но не се намира на фронта, не е и в родината си, за да е на разположение на военните (ТЦК, териториалните центрове за комплектация и социална подкрепа). След началото на руската агресия предпочита да се изнесе в България. 

Описанието принадлежи на типичния профил на рускоезичен жител на Източна и Южна Украйна. В най-честия случай това са хора, които знаят много добре украински език, но демонстративно не желаят да говорят на него, защото го смятат за „телячий“ (телешки). Те харесват руския свят и не се вълнуват особено от украинската държавност, която смятат за временно явление до пристигането на „майка Русия“. Най-абсурдното обаче е, че точно тези хора първи избягаха от Украйна, а немалко от тях – в България. Сториха го в мига, когато разбраха, че Русия е пристигнала да сътворява лелеяния от тях „руски свят“ с бомби и масови убийства и няма да се спре пред нищо, дори да не остави камък върху камък от градовете и селата им.

Огромната маса от украинските бежанци в България, които са така мразени от партията на Костадин Костадинов и целокупната българска русофилия, се вписват блестящо в този профил. Те изповядват същите виждания за света, имперските щения на Русия, и мястото на Украйна, която трябва да преклони глава и доброволно да се предаде на узурпатора, както смятат, че е редно и босовете и фен масата на „Възраждане“. Но поради вътрешнополитически интереси точно към тях г-н Костадинов насочва от години обществената омраза.

Бизнесменът от „КУБ“ Олег Невзоров е на 41 години. В Украйна мобилизационната възраст е в границите 25-60, което означава, че той трябва да е на разположение на военните. Законът освобождава от мобилизация самотни бащи и мъже, които се грижат за тежко болен роднина. Фронта могат да избегнат и лица от стратегически предприятия. Г-н Невзоров е семеен, съпругата му също е във Варна и дори миналата година водеше дела срещу МВР, задето ги лишило от закрила. 

„КУБ“ също не покрива критериите за стратегически бизнес. Наместо на фронта или пред съответния ТЦК, за да брани родината си от нашественика, г-н Невзоров е предпочел да е във Варна, за да множи фирми – „КУБ Дивелъпмънтс“, „КУБ Естейт“, „КУБ Ресторантс“ и още цяла мрежа дружества, регистрирани на един и същи адрес в морския град. 

Българската русофилия години наред рисува украинските бежанци като „нацисти“, „бандеровци“ и врагове на Русия. Реалността често е далеч по-банална. Огромната част от украинците, избягали към България, идват именно от рускоезичните райони на Южна и Източна Украйна – Одеса, Харков, Днепър, Запорожие. Това бяха регионите, в които десетилетия наред се гледаше руска, а не украинска телевизия, говореше се руски, вярваше се във фашизираната руска пропаганда, че няма украинска нация, а Украйна е изкуствено образувание, което ще се разпадне в секундата, в която там падне първата руска бомба. Вече пета година след руското нахлуване, войната все по-често е на руска територия, а украинските дронове поразяват нашественика в сърцето му, на хиляди километри от фронтовата линия.

Парадоксът е почти черен хумор: част от хората, които най-дълго живееха в руската културна орбита, днес се оказаха по българското Черноморие – в държава, където местните русофили ги мразят автоматично само защото са дошли от Украйна. А в действителност често имат повече общо помежду си, отколкото предполагат. 

Разбира се, това не важи за всички в родната на г-н Невзоров Одеса. След 2022 г. този град, освободил се от немалка част от избягалата (включително в България) местна русофилия, започна рязко да се променя. В момента там е трудно да се чуе руска реч. Местните не искат и да чуват за Русия, защото тя всеки ден се опитва да ги убива с ракети и дронове. 

Това се отнася и за българите, населяващи Одеса и областта, които са повече от 60 000 души. Те също страдат от руските бомбардировки: руските войнолюбци не подбират целите си по народност. Нито веднъж до днес обаче, в нито едно свое изказване за Украйна, нито един от босовете на „най-българската“ партия „Възраждане“ не е изразил дори минимално осъждане на факта, че Русия се цели и по наши сънародници. Не се е чула дори дума на състрадание към тях. 

Във всекидневните си сказки в американските социални мрежи, забранени до една в любимата му Русия, г-н Костадинов постоянно търси българи на стотици километри от България. Почти е на път да намери останки от българщина и в Северния ледовит океан. Но така и не вижда тези, които всекидневно страдат от руските убийства в Одеса и областта. Те не се вписват в актуалните наративи на българската русофилия. Затова пък хора, като г-н Невзоров, които покриват профила на типичния идеологически близък на „Възраждане“ русофил, са сочени за врагове.