Жечо Станков: България трябва да ускори проучванията за нефт и газ в Черно море
Енергийната сигурност, достъпната енергия и регионалната свързаност бяха сред водещите теми на четвъртото издание на Burgas Connectivity Forum 2026, организиран от Българско-германската индустриално-търговска камара в Бургас и Фондация "Конрад-Аденауер Штифтунг-България". Форумът събра представители на институции, международни организации и бизнеса, а сред участниците в един от основните панели бяха бившият енергиен министър Жечо Станков, президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) и представителят на Световната банка за България Джеймс Пелмар. Дискусията бе модерирана от главния управител на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай.
По време на панела Станков постави акцент върху промяната в разбирането за свързаността в Югоизточна Европа.
„Темата отдавна не се изчерпва с изграждането на пътища, железници и физическа инфраструктура, а е пряко свързана с конкурентоспособността на икономиката и дългосрочната устойчивост на държавите в региона. Развитието на Вертикалния газов коридор еедин от стратегическите проекти за България и Източна Европа. Инициативата се подкрепя от България, Гърция, Румъния, Молдова, Украйна, Словакия и Унгария. Този проект вече променя традиционния модел на доставки, при който природният газ се движеше от север към юг. Сега потокът постепенно се обръща и доставките се насочват от юг към север, което дава нови възможности за диверсификация след енергийната криза в Европа и ограниченията при руския газ”, каза Жечо Станков.
Станков посочи и значението на газовата връзка с Гърция. По интерконектора в България постъпва азерски природен газ, който покрива приблизително една трета от вноса на синьо гориво от чужбина. Според него това е един от проектите, които реално са променили енергийната карта на страната през последните години.
Сериозен акцент в изказването му бе поставен и върху електроенергийната свързаност и системите за съхранение на енергия.
„Преди година, на същия форум, заявих, че България има потенциал да се превърне във фактор в съхранението на електроенергия в Европа. В момента у нас вече функционират мащабни батерийни мощности, а останалите проекти, стартирани през мандата ми, са в процес на завършване.Сега България достига капацитет за съхранение на електроенергия, който няма аналог в света. Тези системи позволяват в часовете с най-силно производство от фотоволтаици да се внася и съхранява евтина електроенергия, включително при нулеви цени в обедните часове”, подчерта той.
Най-сериозният акцент в изказването му бе свързан с бъдещите проучвания за нефт и природен газ в Черно море. Станков съобщи, че заедно с екипа си е разработил решение на Народното събрание, с което да бъде даден мандат на новия министър на енергетиката за присъединяване на държавата към дейностите по търсене и проучване в блок „Хан Тервел“ в Черно море край Бургас.
„България вече участва с 10% в проект край Варна. Трябва да следим внимателно активността на Турция в Черно море, защото южната ни съседка реализира наскоро няколко успешни сондажа на сравнително малко разстояние от българската морска граница, и откри значителни количества природен газ. В моя мандат бяха извършени два сондажа в българската акватория, които, за съжаление не дадоха достатъчно перспективни резултати. България обаче вече притежава приблизително 6 милиона барела петрол от дейностите в блок „Хан Аспарух”, оценени на стотици милиони евро”, каза Жечо Станков.
Енергийният експерт подчерта дебело, че държавата трябва да ускори процесите и в другия черноморски блок - „Хан Тервел”, който се намира в Бургаския залив и в който правата за проучване са предоставени на Shell. Той даде пример с Норвегия, където десетки сондажи не са дали резултат, преди да бъдат открити находища, които по-късно превръщат страната в енергиен лидер в Европа.
Жечо Станков изчисли, че при добив на нефт и газ за около 1 милиард евро годишно от Черно море, в държавния бюджет биха постъпвали приблизително 450 милиона евро под формата на данъци и договорени държавни участия. По думите му това е ресурс, който би могъл да бъде насочен към икономика, социална политика и ограничаване на енергийната бедност.
В края на участието си той коментира и бъдещето на енергетиката в контекста на изкуствения интелект и автоматизацията. Според него потреблението на електроенергия ще продължи да расте заради навлизането на нови технологии, центрове за данни и хуманоидни роботи. „Затова България трябва да гарантира достъпна и сигурна енергия в дългосрочен план. Бих искал да поставя и конкретна цел пред страната за следващите 5-6 години. В момента около 20 процента от населението е засегнато от енергийна бедност. Наша амбиция е този дял да спадне под 5 процента до 2032 г.”, заключи той.