Позицията на Мартин Пенчев за "ганьовците" разбуни България

Мартин Пенчев - бившият администратор на фейсбук групата Шофьори Бургас, общественик и настоящ собственик на малък семеен ресторант в несебърското село Тънково запали социалните мрежи. Пенчев, който е известен с пиперливия си език каза:

„Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари“. 

Мартин Пенчев: Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват на Европа за същите пари

"Една гнила прослойка, витаеща из пазарите на труд във Фейсбук, казва, че няма да им работи за 1500 евро. Разни дървени философи сменят по 40 работни места за сезон, защото цел са им дискотеките, наркотиците, слободията и за никакъв хой не стават", допълни той в своя пост, с което си навлече гнева - и от колеги, и от хиляди българи. Не липсваха обаче и мнения в негова подкрепа. Мнозина са убедени, че това е истината и поздравяват Пенчев, че я каза в прав текст.

„Много хора смятат, че работодателите наемат непалци, монголци и други чужденци едва ли не без пари. Далеч не е така. Освен заплатите, бизнесът поема самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи“, аргументира се днес в ефира на Нова ТВ Мартин Пенчев.

Икономическият експерт Георги Вулджев коментира, че недостигът на кадри засяга основно нископлатения труд, а в туризма възнагражденията все още изостават значително от средните европейски нива. 

„При сектор туризъм средната заплата е една трета от средноевропейската. Повечето български работници, дори и да искат да работят в този сектор, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане”, коментира той. 

„Тези, които внасяме, работят на минималната заплата. Там, където има висок дял на сива заетост, реалните разходи за труд могат да падат под това. Именно сектор туризъм, хотелиерство и ресторантьорство са доста рискови в това отношение. Със сигурност има много бизнеси в този сектор, при които заплащането пада под това, което е минималното”, твърди Вулджев.

От своя страна заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева подчерта, че проблемът е общоевропейски и че процедурите за наемане на работници от трети страни остават твърде тромави. „Навсякъде въпросът с това да имаш първо достъп до хора, после хора с правилните умения е като един от най-големите проблеми, които се посочват от всички работодатели, независимо от това самата държава дали е икономически развита, какви са равнищата на заплащане, каква е демографската ситуация“, посочи тя.

Минчева поясни обаче, че работодателите се стремят на първо място да привличат хора, които са най-лесни за наемане. По думите ѝ това са хора, които говорят езика, имат съответното образование и са в максимална близост до обекта. Тя коментира още, че вносът на работна ръка не е панацея и не е единственото, което работодателите искат, но е част от общата картина.

Дебатът отново постави въпроса дали решението е в по-високите заплати, вноса на работна ръка или в по-активни политики за връщане на българите от чужбина.