Слово на митрополит Арсений пред творците на изкуството и културата в Бургас
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений бе специален гост на официалната церемония по връчването на Годишните награди за изкуство и култура на община Бургас на 22 май 2026 г. Владиката произнесе запомняща се реч, с която отбеляза не просто едно свято дело в миналото, а настоящето и факторите, които ще определят бъдещето на тази община.
Флагман.бг публикува речта едно към едно, защото смятаме, че има историческо значение:
СЛОВО ПО ПОВОД ВРЪЧВАНЕТО НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС – 22 май 2026г.
Уважаеми г-н Градоначалник,
Уважаеми г-н Председател на Общинския съвет,
Уважаеми творци, пазители на духа,
скъпи гости и приятели на културата,
Благодаря на г-н Кмета за поканата, която ни отправи, да поднесем приветствието на Църквата по повод това значимо културно събитие за Община Бургас в навечерието на светлия празник на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Факт е, че от 1160 години насам православната вяра е не просто интегрална част от културата на нашата страна, а е фундаментът, върху който националната ни култура е била изградена. Ние в Църквата винаги сме били наясно с това обстоятелство, с уникалния принос, който ние, българите, имаме в съкровищницата на световната цивилизация, и с отговорността, която носим за опазването на това наследство и за поддържането в бодрост на забележителния български дух, чрез когото с делото на светите братя е дадена светлината на Божията Истина на целия славянски свят.
Бургас се поклони пред своите творци и пазители на културата и изкуството
Знаете много добре, че създаването на азбуката не е било нито филологически експеримент, нито средство, с което на едни не особено развити в културно отношение племена да бъде дадена възможност да записват мислите си.
Азбуката е била създадена с приоритетната и висша цел книгите на Свещеното Писание, на Стария и Новия Завет, думите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъдат предадени на ясен и разбираем език, така че всички славянски народи да могат да се докоснат и да възприемат в душите и сърцата си Божията Истина. Между другото, това е най-успешната мисия за християнизиране на огромни маси народ в цялата история на човечеството!
Евангелието на свети евангелист Йоан започва с думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йн 1:1). Не знам дали има друга нация в света, която да е изградена върху словото, но българската нация не просто е изградена върху словото, а върху Словото Божие. Словото Божие на български език, прогласявано, охранявано, съхранявано и предавано от Светата православна църква през всичките последни единадесет и половина века до ден днешен. Не чрез сила и меч оцеля нашият народ през вековете, а чрез вярата, чрез буквите и чрез Словото, които светите братя ни дариха. Затова ние ще пазим и предаваме Словото Божие до края на времената на български и записано с българската азбука.
Буквите не са просто знаци. Те са памет, идентичност. Те са мост между поколенията. В тях живее духът на народа. И затова делото на светите братя Кирил и Методий не принадлежи само на миналото. То е нашето настояще и нашият дълг към бъдещето. Азбуката не е завършена история – тя е жива отговорност.
Днес, векове след тяхното свято дело, има хора, които продължават да носят тази светлина – не с власт и сила, а с дух, талант и слово. Това сте всички вие – учители, будители, писатели, поети, музиканти, художници, актьори, творци, хора на словото и духа. Вие не позволявате езикът ни да обеднее, паметта ни да угасне и културата ни да бъде заличена от безличието на времето. Тази вечер отличаваме не само талант и принос. Отличаваме верността към духа. Към онази невидима нишка, която свързва поколенията, прави културата безсмъртна, а хората – свободни.
В тази връзка ми се ще да ви припомня един стар филм от началото на 80-те години на миналия век на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе – „Покаяние“. Филмът някак беше се промъкнал през тогавашната цензура, а беше алегория за насилието, което тоталитарните режими упражняват върху духа, съвестта и свободата на човешката личност. Та в края на този филм една от героините зададе въпроса: „Този път води ли към храма?“ И след като получи отрицателен отговор, смирено промълви: „А кому е нужен, защо трябва да съществува път, който не води към храма?“ Този дълбоко православен въпрос, зададен в едно произведение на изкуството, тогава нанесе такъв тежък удар на тоталитарния режим, след който той никога повече не се съвзе. Само няколко думи, няколко слова: „Кому е нужен, защо трябва да съществува път, който не води към храма?“ – и всички стени рухнаха, а пътят към свободата беше открит!
Искам да подчертая нещо, което вие, разбира се, знаете, а то е, че има думи и думи, има изразни средства и изразни средства. Истински силните думи и истински силните изразни средства са тези, които водят хората към храма. И аз вярвам, сигурен съм, че нашите творци владеят думите и изразните средства, които могат да водят народа ни към храма и по този начин да го направят истински свободен, както истински свободен е вярващият в Христа човек.
Свещеното Писание ни учи и друго: „По плодовете им ще ги познаете“(Матей 7:16). Сърдечно благодарим на г-н Димитър Николов, кмет на Община Бургас за грижата към духовните устои на нашия народ, за подкрепата към просветата, изкуството и българската култура. Да пазиш културата означава да пазиш корена. Да подкрепяш хората на словото и талантите означава да пазиш бъдещето на България. Ако някой иска да види къде миналото среща настоящето и двете заедно чертаят контурите на бъдещето, нека дойде тук, в Бургас, за да се убеди в истинността на тази констатация. И да разбере защо Бургас заслужава да бъде столица на културата, за което имате пълната ни подкрепа.
Благодаря още веднъж за това, че ни поканихте днес сред вас, с което давате израз на разбирането, че връзката между Църквата и националната ни култура е жива и неразривна. Такова е и нашето разбиране и ви уверявам, че с всичките си дела ще показваме, че Православната църква в Сливенска епархия, и специално в нашия любим Богоспасаем град Бургас, ще бъде най-добрият приятел, спомоществовател и поддръжник на съвременните ни творци, на вас, които превръщате словото в светлина, таланта – в служение, а културата – в живо сърце на народа.
Нека светите Кирил и Методий продължават да ни водят към духовно възраждане, към единство и към бъдеще, а християнската култура да бъде нашият най-прав път към Светлината на света (Йн 8:12), към Истината и към вечния живот. Най-прекият ни път към храма.
Чест и признание на всички носители на духа!
Честито на отличените!