Оксана Чайка проговори пред Флагман.бг: Дончо лъже, не е похарчил 250 хил. долара за мен

В редакцията на Флагман.бг днес пристигна Оксана Чайка, съпругата на моряка Дончо Каличин, който вчера обяви, че се страхува за живота си и определи брака си с украинката като най-голямата грешка в живота си.

Оксана разказа своята версия. Днес те са в много тежък развод, с подписани протоколи от двете страни, че нямат право да се приближават един до друг, а вече раздялата им стана и публична.

Тя твърди, че е останала шокирана от на Дончо, че по време на 5-годишния им брак похарчил 250 хил. долара за нея. Определи го като "стиснат и дребнав мъж". По думите й през годините на съвместното им съжителство тя му слугувала, грижила се за домакинството и категорично отрича да не е допринасяла за семейния бюджет.

Нещо повече, Оксана твърди, че е продала къщата си в Украйна, получила 40 хил. долара за нея и дала парите на Дончо, за да закупят заедно имот „на зелено“ в новострояща се сграда в бургаския ж.к. „Меден рудник“. После, по думите й, бургаският моряк се опитал да я измами и да прехвърли имота на дъщеря си, с която Оксана имала сериозни конфликти.

„Най-наивният мъж в България“: Позлатих Оксана, а сега се страхувам за живота си, тя заплаши, че ще ме поръча

Според твърденията на украинката тя спасила живота на дъщерята на Дончо, а за благодарност дрехите й били залети с белина. Оксана категорично отрича да има пет брака зад гърба си, както твърди Дончо. По думите й браковете й били два, има три деца, които я обичат.

Ето и разказа на Оксана, която преди години, по нейни разкази е определяна за една от 100-те най-красиви жени в България:

„Аз съм Оксана Чайка, украинка, ръководител на благотворителен фонд, който се занимаваше с помощ за деца, пострадали от войната. За това има публикации в украински списания и вестници. Майка съм на три деца, едно от които в момента воюва на фронта.

Като жена исках да подредя живота си, да намеря любов и да прекарам остатъка от живота си в хармония и радост. Да, разглеждах България като място за живот, защото имам корени тук. Моята баба беше българка. Имаше дом в София. За съжаление се виждахме рядко и не успях да запазя документите за нейното раждане, защото бях принудена да напусна Луганск. Не съм съгласна с политиката на Путин.

Всички мои документи, вещи и недвижими имоти останаха на територията на Луганск. В момента почти никой украинец не може да премине на тази територия. Аз също няма да премина проверките, защото синът ми служи във Въоръжените сили на Украйна. И се гордея с това.

Като нормална жена исках спокойно семейно щастие. На мен ми писа мъж, българин, много представителен, в капитанска униформа. В профила си беше написал, че е на 55 години. Аз тогава бях на 49. От този момент започнаха лъжите от страна на бъдещия ми съпруг. Оказа се, че е с 14 години по-възрастен от мен. Но на сърцето не можеш да заповядаш. Той тогава беше влюбен в мен, правеше ми подаръци и разтопи сърцето ми.

Съгласих се да се омъжа за него в Украйна и той дойде. Но точно преди сватбата, когато всичко вече беше подготвено – залата, халките и документите, той изведнъж каза, че се е отказал. Започна да употребява много алкохол. После пак промени решението си и все пак се ожени за мен.

Около половин година по-късно се преместих при него. В началото всичко беше добре. Единственото, което помрачаваше ежедневието ни, беше алкохолизма. Аз спасих живота на дъщеря му. Настаниха я в рехабилитационен център. Посещавах я, но тя не ме прие като жена на баща си. По всякакъв начин показваше, че не иска да общува с мен. Аз не исках да напрягам ситуацията и се отдръпнах.

Съпругът ми ме настани във вилата си. Запозна ме с баща си, с когото после имах прекрасни отношения до смъртта му. Аз го хранех и лекувах, докато съпругът ми беше на договор в морето.

След половин година живот в България той ми каза, че има апартамент, но трябва да се направи ремонт. Каза, че това ще бъде нашето семейно гнездо. С любов правех ремонта, избирах цветовете на стените и мебелите. Отглеждах цветя, гледах птички.

Един ден дойде дъщеря му и в груба форма ми каза да напусна нейния апартамент. Бях шокирана, защото съпругът ми ми беше казал, че това е нашият семеен дом. Отново се оказах измамена от този човек.

Наложи се пак да се върна във вилата, която не беше годна за живот през зимата. Нямах друг избор. Спях при температура от 7 градуса. Това се отрази на здравето ми.

През това време съпругът ми се занимаваше с продажбата на салона и апартамента, останал от първата му съпруга. Парите бяха разделени между него и дъщеря му. Аз не съм претендирала за тези средства, защото разбирах, че това е тяхна семейна работа. За всичко това има документи.

Многократно го молех да купи някакво жилище за нас. Той се съпротивляваше и ме обвиняваше, че не мога да работя и да изкарвам пари. Това не е истина. Когато пристигнах, той ми позволи да направя салон за красота „Оксана“ в нашия район. Работех успешно там, но съпругът ми пак ме измами и продаде този имот.

След това се занимавах с туристически и екскурзионен бизнес. Но от съпруга си получавах само негативни коментари и агресия. Той ме обезценяваше като човек и като жена.

Това продължи, докато не се случи ужасен инцидент. Той прояви физическо насилие срещу мен и се наложи да извикам полиция. Задържаха го за три дни и му забраниха да се приближава до мен. Това продължи три месеца.

Но аз като нормална жена исках да нормализирам нещата и да продължа семейния ни живот. Бях му благодарна, че прие мен и детето ми. Аз никога не забравям доброто. Така се помирихме на рождения ми ден, 15 юни, преди две години.

Половин година преди тази страшна история успях да го убедя да купим имот в строеж, на етап изкоп. Всеки ден наблюдавах строителството и мечтаех как най-после ще свия гнездо в новия апартамент заедно със съпруга си. Мечтаех, че ще приключат моите мъки по чужди дивани и столове.

Съвсем случайно разбрах, че съпругът ми без мое съгласие е прехвърлил този имот на дъщеря си, въпреки че аз съм негова законна съпруга и без моето съгласие това не можеше да се случи. По престъпен начин, като въвлякоха и строителя, те ме лишиха от всичко. Бях шокирана. Само благодарение на подкрепата на приятелките си успях да преживея всичко това и да възстановя справедливостта.

За всички тези факти има документи - актове за прехвърляне, кореспонденция между съпруга ми и дъщеря му, в която ясно се вижда как искат да се избавят от мен. Има дори грозни фрази, които удрят по моята женственост. Пишат, че съм в менопауза и нищо не разбирам, и че трябва да ме изхвърлят като мръсен памперс.

Всичко това го казваше мъж, мой съпруг, с 14 години по-възрастен от мен. По-късно той молеше дъщеря си да върне всичко обратно, защото всичко било направено незаконно. Тя се съгласи едва след неговите заплахи и обяснения, че са престъпници и могат да влязат в затвора.

Аз винаги бях честна и откровена със съпруга си. Всичко, което успявах да изкарам, отиваше за общото домакинство. Ние дори имахме тетрадка с разходите. При мен не можеше да остане и стотинка неотчетена. За всичко се търсеше сметка.

Живях и живея в постоянно напрежение, като се старая да не го ядосвам. Но това не се получава. Неговият характер и липсата на уважение към мен убиват остатъците от уважение към него и вярата ми в хората.

Как може така да се гавриш с човек, с жена, със съпруга?

Аз се стараех по всякакъв начин да отговарям на очакванията му, да помагам и да правя всичко, което мога.

Заради влошеното ми здраве през декември ми направиха тежка гинекологична операция. Но това не го спря. Той изискваше с*кс в груба форма. А аз не можех по медицински причини. Мисля, че всяка жена ще ме разбере колко дълбоко ранява душата и сърцето такова отношение към жена. Като към животно, дори по-лошо.

Това стана причина за страшна ревност и за обвинения, че имам всякакви любовници. А аз дори не исках да излизам навън, камо ли да имам някакви измислени любовници.

Това, че съпругът ми в интервю говори за сума от 250 хил. долара, не е истина. Нека покаже доказателства за такава огромна сума. Всеки средностатистически българин сигурно харчи повече за жена си, защото задължение на съпруга е да защитава, да дава чувство за сигурност и да уважава своята жена. Да, в нашия свят това се измерва и с пари. Мисля, че всяка жена ще ме подкрепи.

Последните събития показаха абсурда на всичко, което се случва.

Когато чух, че за мен били похарчени тези пари, онемях. От „елитния живот“ в брака ни мога да си спомня само два круиза, които по думите на Дончо били безплатни. Фирмата, в която той работеше, предоставяла безплатни пътувания за членовете на семейството. Имаше и няколко вечери в ресторант за рожден ден и Нова година.

Мислех, че имаме спестявания, които Дончо прави. Но ако вярвам на вчерашното интервю, парите, които той уж е отделял за спокойни старини, ги няма.

По време на брака ни живеехме със средства, получени от салона за красота, от екскурзиите, които организирах, както и от това, че помагах да се търсят купувачи за един строител и печелих добри пари, които давах на Дончо. 

След поредицата от скандали му казах, че ако вече не съм му нужна, трябва да решим въпроса с жилището, защото моята дача вече беше продадена, а апартаментът ми се намира на окупирана територия в Украйна и няма къде да отида.

Предложих му няколко варианта за решаване на жилищния въпрос. Припомних му, че съм си продала къщата в Украйна, дала съм пари за апартамента на зелено и попитах дали да остана да живея в едно от тези жилища или къщата на Мандренското езело, но Дончо беше категоричен, че трябва да се махна. Той ми каза, че няма да получа нищо и че няма да докажа нищо, защото по документи всичко е платил той.