Живата памет на България: традициите, които ЛУКОЙЛ подкрепя

Наближава 24 май – най-светлия празник на българската просвета, култура и духовност, празник олицетворяващ традициите на народа ни, съхранили го в най-мрачни периоди от неговата история. Тези традиции, които са израз на неговата идентичност и които са залог за бъдещето му заслужават всестранна подкрепа.

Има места в България, където времето не просто минава, а се натрупва като памет. Памет в камъка, в дървото, в гласа на гайдата, в шепота на старата църква. Родопите са едно от тези места. Те разказват тихо и помнят дълбоко. И точно затова всяка грижа за тяхното духовно и културно наследство е повече от жест. Тя е избор каква България искаме да оставим след себе си.

Сред най-силните образи на живата памет стоят две на пръв поглед различни, а всъщност дълбоко свързани средища на българския дух. Именно в тази посока са насочени инициативи на групата компании „ЛУКОЙЛ“ в България, която подкрепя опазването на българските културни традиции и духовни ценности.

Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ) „Широка лъка“ е образователна институция с висок обществен авторитет - резултат от дългогодишна и последователна работа на целия училищен екип. Поколения ученици от цялата страна се обучават в училището на народно пеене, гайда, гъдулка, кавал, тамбура и български танци. 

През 2026 г. НУФИ получи дарение от Лукойл за изработване на национални костюми и за поощрителни стипендии.  Така ще бъде  подкрепена, както художествено-творческата дейност на училището, така и ученици, постигнали високи резултати в професионалното музикално обучение. 

„С това дарение Лукойл става част от голямото семейство на Национално училище за фолклорни изкуства “Широка лъка“, чиято  мисия е да съхрани българщината, традициите и културата, да възпитава младите хора в любов и вяра към всичко изконно българско, да запази голямото и вечното – Българския музикален фолклор.“, каза директорът на училището г-жа Стоянка Тенова-Илчевска.

Но всяка жива традиция има своето начало, скрито назад във времето. Още преди появата на училища като НУФИ, българският дух и вяра се съхраняват и предават в други средища - килийните училища. В продължение на векове те остават онези убежища на писмеността и вярата, в които народът ни съхранява най-същественото от себе си. Възникнали към църкви и манастири, те дълго време са единствените християнски училища по българските земи. В тях децата се учат да четат, да пишат, да пеят църковни песнопения, да смятат, но още по-важното е, че в тях се съхранява духовната нишка на българското самосъзнание. 

Килийното училище в Чепеларе е първото в региона.  То е построено през 1841 година, само седем години след съзиждането на църквата „Св. Атанасий Велики“, която се намира в съседство.  Училището преминава през различни етапи - класно, а по-късно и неделно училище, където в периода от 1946 до 1952 година Евстати Янков обучава децата на вероучение. След това сградата намира нов живот като етнографски и църковен музей, приютява библиотеката на храма, а за известно време служи и за дом на енорийския свещеник. 

В по-ново време, поради липсата на средства за поддръжка, сградата започва да се руши -  покривът протича, избива влага и тя става неизползваема. Лукойл се отзова на призива на Църковното настоятелство, подкрепено от кмета на Чепеларе г-н Боран Хаджиев, и предостави средства за ремонт на покрива на сградата на Килийното училище.

„С Божията благодатна помощ,  и по усърдието и помощта на всички ни, тази сграда пак може да бъде в голяма полза на енорията и църквата,  защото е добро място,  където може да бъде възстановено неделното училище,  да бъде подредена и съхранена ценната църковна библиотека.“ каза отец Симеон Даскалов. „Ценните стари църковни книги и утвар отново ще намерят сигурно място за съхранение; оценяваме високо и сме благодарни на Лукойл за дарението“, допълни кметът г-н Хаджиев. 

Така съхраненото в миналото намира своето място и днес. 

Ако килийното училище в Чепеларе е образът на онова начало, в което народът ни е съхранил своите познание, култура и духовност, то НУФИ „Широка лъка“ е доказателство, че те не са останали в миналото. Там фолклорът не е музейна ценност, а живо знание, което се усвоява с труд, дисциплина, талант и любов. 

Защото България не се пази само в архивите. Тя живее в песента, в училището, в храма, в носията и в хората, които я продължават. 

А когато подкрепата достига до местата, където паметта още тупти, тя не е просто жест към културата. Тя пази живата памет на България.