Който си го не може - не го може!

Изгледах тържественото посрещане на Дара на площад „Батенберг” .

Който си го не може - не го може!

И се питам как ще е с Евровизията, когато конкурсът дойде у нас...

Има елементарни нещица, в които организаторите - столицата и БНТ се провалиха. Вместо с няколко кадъра от посрещането и десетина секунди да се съобщи какво е станало в някоя си България, събитието можеше да бъде подготвено и за по-широко отразяване от световните медии.

Какво ми направи впечатление?

Дара спечели 70-то издание на Евровизия.

Червеният килим беше 60-метров. Щом можеш да направиш за денонощие 60 метра, не ти е проблем и 70-метровия. Дребничък детайл, но съществен за световните медии - „победителката в 70-то издание на Евровизията премина по 70-метров червен килим”.

Кадрите на ТВ екраните с Бангаранга трябваше да се редуват и да вървят на моменти и паралелно с други.

С какво?

С кадри от изпълненията на Дара на „Денсинг старс”. Това винаги привлича вниманието - победителката притежава учудващ талант и в друга област.

Поднесоха Ключа на София. Пародия, картон. За капак такъв в реалността няма и се получи гаф на въпроса на Дара.

Трафаретния, банален картонен ключ, можеха да го заменят с пожелание за нейното бъдеще - чак до музикалната история на хилядолетията - чрез статуетка на митичния Орфей. И с това влизаш в световните новини и видеобмен.

Въобще темата за тракиеца Орфей, за певческата слава на България е напълно, тотално пренебрегната.

А тя работи, макар и косвено, но много ефективно за рекламата и на Дара, и на песента, и на държавата ни. Дали рекламираш песента, изпълнителката или свързаната с музиката древна история на тази територия и общопопулярен общочовешки мит е еднакво важно, когато си в началото на пътя на известността, когато се бориш за световна кариера. Когато станеш общопланетна звезда, вече е достатъчно само името ти, не дори и поредната ти нова песен.

И това -  митът за Орфей, трябваше да се покаже на екраните, докато се разнасяше Бангаранга и Дара преминаваше по килима.

Очаквах на площада да бъде изпълнена задължително и една народна песен!

От Дара.

Тя го умее добре - завършила е именно това!

Съвсем конкретна песен - „Излел е Дельо хайдутин”. Не знам коя е любимата народна песен на Дара (обича да пее по-бавните, а „Излел…” е такава), но знам, че трябва да бъде тази! А ако не е - да й стане ултимативно любимата!

А защо нея?

Защото догодина - 2027, когато Евровизията ще е в България, има още една знаменита годишнина.

Половинвековна!

Двата „Вояджър”-а!

Космическите апарати, изстреляни от NASA на път извън Слънчевата система. Най-далечното, най-вълшебното, най-сложното пътешествие на човечеството.

На борда и на двата "Вояджъра се намират две еднакви специални златни грамофонни плочи с едно и също послание от човечеството, ако друг разум - космически, открие сондите. Сред това послание е и представяне на Земята. Вкл. и с музикалното й богатство.

Един от записите е на „Излел е Дельо хайдутин”.

Търсите място на Дара и песента й в световните, в американската класация. Ами когато търсиш, трябва и с нещо по-лично да я направиш интересна на света, на американците. Едната гола Бангаранга и едната гола Евровизия не са достатъчни.

Поводът е налице - българска певица победи на Евровизията, предстоящото догодина издание... съвпада с юбилея на „вояджърите”, любимата родна песен на тази певица е „Излел е Дельо хайдутин”, която прекосява междузвездните бездни и сега, през май е на еди колко си милиарда километри/мили от Земята (около 16 милиарда мили или 25 милиарда километра).

А това, личното, нетрадиционното, сензационното чрез тези аналогии в биографията въобще го няма в рекламата около Дара, около песента. А точно с такива „детайли” влизаш в световните новини, с тях ставаш интересен и в друг аспект, а покрай теб и песента ти.

Всъщност вече не виждам смисъл нито да давам идеи, нито да критикувам. Понеже който си го не може - не го може. Пак ще повторя, тръпки ме побиват, като се сетя, че ще сме организатори на събитието.

Няма да се спирам на нелепото присъствие на кмета на Варна на посрещането в София. Та нали предстои такова и в морската ни столица. Няма да се спирам на нелепите обяснения на Милена Милотинова, генерален директор на БНТ, какви са критериите за избор на град - на такова посрещане те въобще нямат място, да си ги качат на сайта на телевизията.

Няма да се спирам на крайно невизуалното облекло на Дара на това посрещане! Ако си звезда, винаги трябва да си звезден - дори в детайлите.

Няма да се спирам на организационните гафове - неработещи микрофони, включващи се със закъснение, на неумелата водеща, на...

- Позиция във ФБ, със съкращения, заглавието е на редакцията.