Според "Политико" Тръмп скоро ще нападне Куба

Администрацията на Доналд Тръмп от известно време заобикаля въпроса дали ще извърши военни удари срещу Куба. Изглежда, че тя все повече е склонна да предприеме подобна стъпка.  Това е значителна ескалация спрямо ситуацията отпреди няколко месеца, когато официалните лица бяха фокусирани основно върху използването на икономически и дипломатически натиск, за да притиснат комунистическия режим в Хавана.

Американски представител и човек, запознат с обсъжданията в администрацията относно Куба, казаха, че президентът Доналд Тръмп и неговите съветници са все по-разочаровани, че американската кампания за натиск, която включва лишаване на острова от гориво, не е довела до съгласие от страна на кубинските лидери за значителни икономически и политически реформи. Затова те разглеждат военната опция много по-сериозно отпреди.

Това се посочва в коментар на Нахал Туси, старши кореспондент по външна политика на POLITICO.

Ето какво още пише в него:

„Настроението определено се промени“, каза източникът.

„Първоначалната идея относно Куба беше, че ръководството е слабо и че комбинацията от по-строго прилагане на санкциите, на практика петролна блокада, както и ясните военни победи на САЩ във Венецуела и Иран ще изплашат кубинците и ще ги накарат да сключат сделка. Сега обаче ситуацията с Иран се обърка, а кубинците се оказват много по-твърди, отколкото се смяташе първоначално. Така военните действия вече са на масата.“

Миналата седмица се появиха информации, че Съединените щати се готвят да повдигнат обвинения срещу бившия кубински президент Раул Кастро — 94-годишния брат на покойния кубински диктатор Фидел Кастро. Това доведе до спекулации, че САЩ могат да извършат военна операция за извеждането му, подобно на операцията срещу венецуелския лидер Николас Мадуро през януари.

Но американските военни плановици разглеждат широк набор от варианти, които надхвърлят залавянето на един или двама души. Военните действия могат да варират от единичен въздушен удар, целящ да принуди режима към отстъпки чрез сплашване, до сухопътна инвазия с цел свалянето му. През последните седмици Южното командване на САЩ е „свикало серия от планиращи срещи“ — с други думи, започнало е изготвяне на планове за потенциални военни действия, казаха ми американският представител и човекът, запознат с разговорите.

Няма непосредствена опасност от действия. Пентагонът разполага с достатъчно военна мощ в региона. Куба — държава с 10 милиона души население — се намира само на 90 мили от брега на Флорида. Един малко вероятен сценарий е използването на кубински изгнаници в евентуална операция. „Те са стигнали до извода, че изгнаниците нямат никаква роля тук, освен като аплодиращи поддръжници и досадници. Това няма да бъде „Заливът на прасетата 2.0“, каза източникът.

Представител на Белия дом повтори твърденията на Тръмп, че Куба скоро ще „падне“ и „ние ще бъдем там, за да им помогнем“. Служителят добави: „Работата на Пентагона е да прави подготовки, за да осигури на главнокомандващия максимален избор от възможности. Това не означава, че президентът е взел решение.“ Служители на администрацията вече подготвят почвата в общественото пространство за евентуални военни действия.

Държавният секретар Марко Рубио намекна за нещо тревожно в интервю за Fox News миналата седмица. „Ще им дадем шанс“, каза Рубио, който е и съветник по националната сигурност. „Но не мисля, че това ще се случи. Не мисля, че ще можем да променим посоката на Куба, докато тези хора са на власт.“

През уикенда Axios съобщи, че Куба е придобила стотици военни дронове и е обсъждала начини за използването им в случай на конфликт между Вашингтон и Хавана. Много анализатори по националната сигурност приеха тази публикация като контролирано изтичане на информация с цел да се изгради аргумент за американски военен удар срещу Куба.

Кубинското посолство във Вашингтон не отговори за коментар.

Винаги е неразумно да се предвижда какво ще направи непредсказуемият Тръмп, така че вероятно не бива още да бързате със залозите.

Тръмп трябва да отчита и политическата ситуация на фона на спадащия си рейтинг и рязкото поскъпване на горивата заради войната с Иран. Размерът на евентуална операция срещу Куба може да зависи от това какво според него биха приели неговите привърженици от движението MAGA.

„Те може да се опитат да извършат доста ограничена операция, но ако това мислят, вероятно отново надценяват какво могат да постигнат“, каза Брайън Лател, бивш високопоставен служител на ЦРУ, работил по кубинските въпроси.

Но няма съмнение, че позицията на администрацията спрямо Куба става все по-твърда, особено през последните седмици, и чувам от хора близо до администрацията и вътре в нея, че американските маневри, включително целенасочените медийни течове, са резултат от искрено раздразнение спрямо кубинското ръководство.

Според американския представител кубинските власти изглежда не осъзнават напълно колко икономически нефункционираща е станала страната им. Те отговарят на американския натиск с идеи като разрешаване на външни инвестиции в хотели, докато истинските им проблеми са структурни, включително разпадащата се електроенергийна мрежа. Също така не винаги е ясно кой действително управлява в Хавана или колко власт все още има семейство Кастро, добави служителят.

„Системата е толкова закостеняла и основана на консенсус. Те живеят в друга реалност и буквално изобщо не ги интересува кубинският народ“, каза американският представител.

Кубинските власти са поискали повече помощ от Русия, каза американският представител. Москва вече е изпратила един танкер с гориво, който САЩ позволиха да достигне острова в края на март, осигурявайки временно облекчение.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел написа в X, че американска военна агресия срещу Куба „би предизвикала кървава баня с неизчислими последици“. Той очевидно реагира на поредица от скорошни действия, които показват все по-явно нетърпението на администрацията на Тръмп.

Освен публикацията за дроновете и възможното обвинение срещу Раул Кастро, тези действия включват: разширяване на американските санкции срещу Куба; разгласяването на посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф на острова миналата седмица, по време на което той е отправил няколко искания към Хавана; информации, че САЩ увеличават разузнавателните полети над острова; както и спорове между САЩ и Куба относно условията, свързани с американско предложение за помощ от 100 милиона долара.

Служители на Министерството на отбраната не откликнаха за коментар, но говорител на Държавния департамент повтори обвиненията на администрацията, че Куба е убежище за терористи и противници на САЩ. Публичното говорене на Рубио се промени заедно с вътрешните изчисления на администрацията.

Рубио е роден в САЩ син на кубински имигранти и отдавна ненавижда репресивния и корумпиран режим в Хавана. Но в първите дни след операцията във Венецуела, довела до прекратяване на венецуелските доставки на петрол за Куба, Рубио поставяше по-голям акцент върху икономическата промяна в Куба, отколкото върху политическата. Това послание подсказваше, че тогава Рубио е искал да действа постепенно и методично спрямо Куба — за да ограничи хаоса от евентуален внезапен политически срив. (Или може би това е искал Тръмп, а Рубио просто се е съгласил; говорители на администрацията не ми казаха кое от двете е вярно.)

Идеята е била да се убеди настоящото кубинско ръководство да предприеме сериозни икономически реформи. Те включват приватизация на много държавни активи, предоставяне на по-широк интернет достъп за кубинските граждани и допускане на повече чуждестранни инвестиции.

Но според хора, запознати с разговорите, режимът е възприел подобни действия като заплаха за собственото си оцеляване. Според него — и това не е напълно необосновано — много от икономическите проблеми на Куба се дължат на дългогодишното американско ембарго срещу карибската държава и другия американски натиск. Има и достатъчно исторически примери, че икономическите промени могат да подкопаят властта на авторитарните режими.

С течение на месеците посланията на Рубио се промениха. Той започна да поставя акцент върху политическата промяна наред с икономическата. Напоследък говори за необходимостта да бъдат отстранени „хората, които управляват“, без да навлиза в подробности.

Това не е политически ход за успокояване на кубинско-американските активисти във Флорида. По-скоро Рубио все повече се убеждава, че режимът в Хавана е непоправим. Може би най-интересното през последните седмици е, че той засили тезата, че Куба представлява заплаха за националната сигурност на САЩ — обвинения, подкрепяни със снимки от Южното командване. Това послание се повтаря и от други представители на администрацията, които твърдят, че връзките на Хавана с Москва и Пекин я превръщат в особена опасност, като отбелязват и че Куба фигурира в американския списък на държавите, спонсориращи тероризма. (Много анализатори обаче смятат, че представата за кубинска заплаха за САЩ е силно преувеличена.)

Според служител на ЦРУ, предоставил информация за посещението на Ратклиф, шефът на разузнаването „ясно е заявил, че Куба повече не може да служи като платформа за противници, които прокарват враждебни програми в нашето полукълбо“.

Това, което бих предупредил наблюдателите на Куба, е да не смятат, че трудностите на Тръмп в Иран ще го възпрат от военна операция срещу Куба. Хаосът в Иран може да направи президента още по-нетърпелив да постигне нова победа. Той може да възприеме Куба като лесен успех. Това обаче може да се окаже погрешна преценка, предупреждават бивши американски представители и анализатори. „Там има истински фанатици“, каза бивш служител на Държавния департамент, занимавал се с Куба.

Разбира се, няма да е лесно. Никога не е. Но това рядко спира Тръмп."