Как една държава превърна ресурсите си в бъдеще, а не в корупция

В края на 60-те години, когато Норвегия открива огромни петролни залежи в Северно море, страната се изправя пред исторически избор. Вместо да позволи на големите корпорации да присвоят печалбите или да използва парите за незабавни публични разходи, норвежкото правителство взема радикално решение: петролът е изчерпаем ресурс, който принадлежи на цялата нация, включително на поколенията, които още не са родени.

Така през 1990 г. е създаден Суверенният фонд на Норвегия – публичен механизъм, чрез който държавата събира приходите от въглеводороди и ги инвестира на международните пазари.

Системата е изградена върху пълна прозрачност. Всеки норвежки гражданин може да провери онлайн, в реално време, стойността на фонда и компаниите, в които са вложени средствата.

Днес този фонд е най-големият от своя вид в света, надхвърляйки колосалната стойност от 1 400 милиарда долара. Математически погледнато, всеки от над 5 милиона норвежци е косвено милионер. Въпреки това тези пари не се прахосват. Съществува строго „златно“ правило: правителството има право да харчи годишно максимум 3% от стойността на фонда, а останалото се запазва и реинвестира, за да гарантира устойчивостта на системата за пенсии, здравеопазване и образование в дългосрочен план.

Това, което прави норвежкия модел наистина впечатляващ, е неговата етична страна. Фондът инвестира в хиляди глобални компании, но има много строги морални критерии. Автоматично се изключват фирми, които силно замърсяват, произвеждат забранено оръжие, експлоатират детски труд или унищожават критични екосистеми. Норвегия показа на целия свят, че природен ресурс не трябва неизбежно да води до корупция, а може да се превърне в основа на общество с най-ниски социални различия в Европа. Както казва норвежкият премиер през 1996 г.: „ Бъдещето на една нация не се гради върху късмета да има ресурси, а върху мъдростта да ги управлява правилно.„