Разсейването е най-голямата заплаха за ума, предупреди Нобелов лауреат

Носителят на Нобелова награда за физиология и медицина Томас Зюдхоф говори пред bTVза влиянието на съвременните технологии и изкуствения интелект върху човешкия мозък. Според него днешният свят поставя човека пред сериозно изпитание – дали ще успеем да се адаптираме към бързите технологични промени, или те постепенно ще отслабят способностите ни да мислим, да се концентрираме и да общуваме истински помежду си.

На въпроса дали технологиите правят мозъка ни по-мързелив, Зюдхоф признава, че това е напълно реална опасност. Той обаче вярва, че хората имат способността да се приспособяват към новите условия. По думите му по-големият проблем не е самото наличие на технологии като GPS, смартфони или изкуствен интелект, а фактът, че сме непрекъснато разсейвани. Според него съвременният човек живее в среда, в която компании и различни търговски интереси постоянно се опитват да привлекат вниманието му, за да му продадат продукт, услуга или идея. Това кара хората непрекъснато да прескачат от едно нещо към друго и така постепенно губят способността си да се концентрират задълбочено.

Ученият обяснява, че за последните двадесет-тридесет години начинът на живот на хората се е променил напълно. Технологиите са навлезли във всяка част от ежедневието - от първите мобилни телефони до смартфоните, GPS системите и днешния изкуствен интелект. Той дава примери и с музиката – как хората са преминали от грамофонни плочи към CD-та, а след това към стрийминг платформи. Според него тези промени са преобразили не само професионалния живот, но и личните взаимоотношения между хората.

Зюдхоф подчертава, че едно от най-важните неща за поддържането на мозъка активен и устойчив са социалните контакти. Научни изследвания показват, че общуването с други хора стимулира мозъчната дейност и помага на човека да запази умствените си способности за по-дълго време. Именно затова той е притеснен от тенденцията хората все повече да заменят реалното общуване с разговори с чатботове и системи с изкуствен интелект.

Според него AI може да бъде полезен, особено за самотни хора, които имат нужда от компания или подкрепа. Въпреки това той вижда и опасност. Чатботовете са програмирани да бъдат винаги позитивни, подкрепящи и съгласни с човека. В реалния живот обаче взаимоотношенията са много по-сложни – хората спорят, критикуват се, понякога се разочароват един от друг. Именно тези трудни моменти и различия помагат на човека да се развива емоционално и интелектуално. Ако хората започнат да общуват основно с машини, които винаги ги одобряват, това може да отслаби способността им да се справят с истинските човешки отношения.

Друг важен проблем, който Зюдхоф посочва, е постоянната разсеяност. Той казва, че самият той често изпитва желание непрекъснато да проверява имейлите си, но осъзнава колко вредно е това. Според него човек не може да се задълбочи в дадена задача или мисъл, ако на всеки няколко минути вниманието му бива прекъсвано от съобщения, известия или нова информация. Тази непрекъсната смяна на фокуса постепенно прави мозъка по-мързелив и отслабва способността му за дълбоко мислене.

Затова ученият смята, че хората трябва сами да се защитят от прекомерното влияние на технологиите. Никой друг не може да го направи вместо тях. Според него е необходимо да си поставяме граници – както за себе си, така и за децата си. Нужно е понякога съзнателно да се откъсваме от телефоните, интернет и постоянния поток от информация, за да дадем възможност на мозъка да работи спокойно и концентрирано.

Томас Зюдхоф говори и за значението на целта в живота. Според него с напредването на възрастта става особено важно човек да има мисия, нещо, към което се стреми и което смята за ценно. Това не е важно само за обществото или за личното удовлетворение, а и за самия мозък. Когато човек има предизвикателства и цели, мозъкът остава активен и продължава да се развива. Зюдхоф е убеден, че мозъкът се развива именно когато е изправен пред трудности и задачи. Ако човек не го натоварва и не му поставя предизвикателства, той постепенно губи способността си да се усъвършенства.