„Съпругата ми ме влачеше до леглото“: Стилиян Петров с разтърсваща изповед

„Ние сме вече сигурни, че имаш диагноза остра лимфобластна левкемия, трябва да започнеш лечение веднага.“ С тези думи започва най-тежката битка в живота на Стилиян Петров, който години наред беше символ на непримиримост на футболния терен. В откровен разговор пред Мариян Станков - Мон Дьо в „Храмът на историите“ по Нова телевизия легендарният капитан на България разказа за страха, болката и оцеляването.

„Съпругата ми беше моят лидер“
Петров си спомня как химиотерапията постепенно го е изтощила до крайност. Най-тежък за него остава шестият месец от лечението, когато болките стават непоносими, а организмът му остава без имунна защита.

„Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото“, разказва той. Най-болезненото изпитание било, че не е можел да вижда децата си в продължение на седмици и ги е наблюдавал единствено през вратата на стаята. Именно тогава, по думите му, съпругата му се превръща в неговата най-голяма опора.

„Тя беше моят лидер. Тя шепнеше в ухото ми, че всичко ще бъде наред“, казва бившият футболист.

Болестта като „дявол“
Стилиян Петров описва левкемията като нещо безмилостно и постоянно дебнещо.

„Черен, безкомпромисен и във всеки един момент, ако се предадеш, ще те вземе“, казва той за болестта.

Малките моменти тогава придобивали огромно значение. От болничната стая на 17-ия етаж той наблюдавал през прозореца хората навън – усмивките, прегръдките и обикновения живот, който внезапно му се струвал далечен и почти недостижим.

Уроците на големия футбол
В интервюто пред Мон Дьо бившият капитан на националния отбор говори и за огромната разлика между българския футбол и голямата сцена в Западна Европа. Според него именно професионализмът е най-ценният урок, който е научил след напускането на България.

„Когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти“, признава Петров. Той е категоричен, че във футбола на високо ниво няма място за отпускане и оправдания – ако не си на максимално ниво, просто биваш заменен.

Въпреки дългите години във Великобритания, Стилиян Петров заявява, че България остава най-близкото място до сърцето му.

„Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата“, казва той.

„Българският футбол изостана много“
Според Петров родният футбол продължава да страда от сериозно изоставане в инфраструктурата, методиката, професионализма и манталитета. Той смята, че прекалено често се търсят оправдания, вместо реална отговорност.

„Извинения много, но талантите също трябва да си поемат отговорността“, подчертава бившият капитан. По думите му младите играчи трябва сами да влагат усилия в развитието си, а родителите също носят своята роля за изграждането на дисциплина и характер.

Политиката не е неговият път
Стилиян Петров разкрива още, че през годините неведнъж е получавал предложения да влезе в политиката, включително като депутат и дори като министър на спорта. Той обаче е отказвал категорично.

Според него подобни предложения често звучат като „подигравка с българския народ“, а самият той не вижда себе си в подобна роля. Вместо това предпочита да говори открито за проблемите в спорта и обществото, без да влиза в политически игри.