Завръщането на Spirit of Burgas минава през изхода

„Джирото“ – така с почти приятелска близост бургазлии започнаха да наричат Giro d’Italia – се превърна в събитие, което извади града от делничния ритъм и му придаде онази европейска енергия, за която напоследък само мечтаем. Признавам, че леко го подцених. В последните дни Бургас изглеждаше така, както искаме да го виждаме по-често – оживен, подреден, усмихнат, изпълнен с живот. Да, имаше някои неудобства със затворени улици и затруднено придвижване. Но те са напълно приемлива цена, когато срещу тях получаваш усещането, че градът ти е част от голямата карта на света.

Проблемът е, че „Джирото“ отпътува към следващия български град. След няколко дни ще напусне страната ни. И най-вероятно никога повече няма да се върне тук.

Италианската преса със суперлативи за Бургас и България: Стартира едно невероятно „Джиро“

Именно затова Бургас трябва да мисли отсега за следващото голямо събитие, което да вдъхновява, да привлича внимание, да създава престиж и да кара хора отвъд границите на България да произнасят името на града с любопитство. А истината е, че не е нужно да измисляме нещо революционно. Не е нужно да започваме от нулата. Защото ние вече имахме такова събитие.

Spirit of Burgas.

Сигурен съм, че мнозина произнасят това име с носталгия. Аз също. Някога работих за този фестивал. Години наред участвах в неговото популяризиране като комуникационен специалист. Видях отблизо как една идея може да превърне морски град в търсена културна дестинация. И няма да крия – Спирита ми липсва.

Но вместо да въздишаме по него, защо просто не го върнем?

Днес времето за това изглежда по-подходящо отвсякога. И най-важното – има реален, работещ механизъм това да се случи. Той се нарича EXIT.

Да, същият онзи легендарен сръбски фестивал, превърнал се от регионално музикално събитие в международен бранд. Преведено на български, exit означава „изход“. И колкото и символично да звучи, именно през този „изход“ минава пътят към възраждането на Spirit of Burgas.

Достатъчно е човек да отвори сайта на EXIT, за да види, че фестивалът отдавна не е затворен единствено в крепостта Петроварадин в Нови Сад:

Днес той развива цяла мрежа от международни събития. Тази година световният му календар преминава през Египет, Индия, Малта, Хърватска, Северна Македония. На емблематични локации в тези държави EXIT организира свои сцени, програми и участия, но под различни локални идентичности.

В Малта фестивалът носи името Spiral Festival. В Хърватска – Sea Star Festival.

Именно това е най-важното. Тези събития имат собствено лице, собствена публика, собствен дух, макар да стоят под шапката на голям международен бранд. Следователно няма никаква причина след година или две в програмата на световния тур на EXIT да не се появи Spirit of Burgas.

Не като еднократен експеримент. А като устойчив фестивал с бъдеще.

Хърватският Sea Star Festival например се провежда без прекъсване от 2017 година като франчайз на EXIT. Шест сцени. Хип-хоп, хаус, техно, дръмендбейс, реге, латино. Хиляди посетители. Международен интерес. И всичко това – на адриатически бряг, който много прилича на нашия като мащаб и атмосфера.

Разликата е, че там някой е направил необходимото.

Защото подобни неща не се случват от само себе си. Някой трябва да отиде. Да разговаря. Да предложи. Да убеди. Да покани организаторите на обратна визита, за да видят какво предлага Бургас. Да им припомни, че Spirit of Burgas не е случайно име от миналото, а готова марка с разпознаваемост и натрупан престиж. Да им покаже, че този фестивал все още живее в паметта на хората и че с минимални рекламни усилия може отново да бъде върнат на картата на европейските музикални събития.

И още нещо – да им покаже самия Бургас.

Град с море, с простор, с атмосфера. Град, който надрасна представата за сезонна курортна спирка. Център на регион, в който има история, природа, култура, вино, добра кухня и възможност за интересни преживявания. Място, което може да предложи не просто сцена, а цялостно фестивално усещане.

Вярвам, че това не е утопия. Напротив – изглежда напълно възможно. Понякога големите неща започват именно така: с едно навременно припомняне, че нещо ценно вече е съществувало и че не е задължително да остане в миналото.

А щом в началото е словото – ето го.

Идеята за голямото завръщане вече съществува.

Сега остава някой да направи следващата крачка.