Цената на черешите удари 75 евро за килограм в кварталните магазини

Черешите се превърнаха в най-яркия символ на ценовия абсурд по пазарите. В Бургас проверка показва цени от 40 евро за килограм, като в малки търговски обекти стойността достига зашеметяващите 75 евро. Това вече не звучи като сезонен плод, а като луксозна стока, достъпна за тесен кръг купувачи.

Този ценови скок поставя въпроса кой печели по веригата между производителя, вносителя, посредника и крайния търговец. При подобни стойности потребителят не вижда пазарна логика, а усеща спекула. Черешите показват в концентриран вид проблема, който вече обхваща плодове, зеленчуци и основни храни.

Сериозни разминавания между входните цени и стойността на дребно алармират за тежки деформации в агрохранителната верига. Председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков посочи пред Нова ТВ данни, които разкриват тревожна картина при ценообразуването.

Според него липсата на контрол отваря широко поле за необосновани надценки. Най-показателен остава примерът с доматите. Масовият домат влиза в страната на цена между 95 евроцента и 1,20 евро за килограм, а в магазините достига 4-5 евро. При нормална търговска надценка от 15-20% крайната цена би трябвало да остане около 1,50 евро. Разликата между входната и крайната цена не се обяснява с транспорт, съхранение или стандартни разходи. Тя насочва към посреднически натиск и търговски практики, които тежат пряко върху домакинствата. Купувачът плаща завишена цена, без да получава по-високо качество или по-добра услуга.

Пазарът в Бургас потвърждава общата тенденция. Ягодите също държат високи нива, като българската продукция започва от 4 евро, а вносните стигат 8 евро. Това създава парадокс, при който местният сезонен плод вече не носи усещане за достъпност. При зеленчуците картината също остава тежка. Розовият домат достига 5 евро, колкото струват и зелените чушки. Най-поносими за потребителя остават краставиците, които се движат около 1,50 евро за килограм.

Проблемът не засяга само купувачите. Българските производители също губят, защото тяхната продукция става неконкурентна на щанда. Когато търговецът постави надценка над 50%, трудът на земеделеца остава подценен, а крайната цена отблъсква клиента.

Показателен е разказът на производителката Зайджан. Тя е продавала зелена салата за Великден на едро по 50 цента, а в магазините същата стока е стигала 1,50 евро. Така търговецът прибира по-голяма печалба от човека, който е произвел храната. Тази практика демотивира земеделските стопани и ускорява отказа от производство. Когато производителят носи риска, разходите и труда, а печалбата остава при посредника, секторът губи устойчивост. Това удря и потребителя, защото по-малко местно производство означава по-слаба конкуренция и по-високи цени.

От браншовата камара настояват за засилен контрол чрез Закона за агрохранителната верига. Според тях държавата трябва да проследява движението на цената от производителя или вносителя до крайния щанд. Само така обществото ще види къде се натрупва надценката и кой превръща храната в скъпа привилегия.