БНТ: Обществен архив за частно ползване

В епохата на дигиталната революция, когато светът споделя свободно знания и култура, България продължава да крие едно от най-ценните си богатства: телевизионния архив на БНТ от комунистическата епоха и годините на прехода. 

Всеки път, когато медиите трябва да онагледят БГ събитие/артист от не толкова далечното ни минало, удрят на камък: липсват кадри. Световната мрежа предлага възможност веднага да се приложи запис на Маргарет Тачър или дори такъв на Чърчил, с Джавахарлал Неру дори, но почти няма как да бъдат показани качествени видеа с Вълко Червенков, Цола Драгойчева, Дора Габе, Елисавета Багряна и още цяла плеяда българи от родната история. Не защото не съществуват, а понеже тези записи са дълбоко скрити в един конкретен архив – и той се намира в хранилището на БНТ. 

Телевизията, която се издържа от пари на данъкоплатците, го е превърнала в тайник, в пещера на Али Баба. Този, който се интересува, няма лесен достъп до него. А онези, които могат да влизат там, в най-честия случай въобще не се вълнуват от съдържанието му. БНТ почти не излъчва нищо от архива си. Тя има цели четири канали, по в по-голямата част от денонощието върти по тях едни и същи повторения на предаванията от седмицата. 

Телевизията поддържа и канал в ютюб. В него могат да се открият стотиците записи на една от най-скучните бърборилни в света, „Панорама“, от последните няколко години. Там водещият любезно разрешава на всеки политик да си изговори всичко, което му е на ума, до насита, без да го прекъсва и без да го контрира с остри и злободневни въпроси. Десет минути гледане на това и вече си заспал. Но в този канал няма нито едно предаване, записано през миналия век. Ако човек иска да види как е изглеждала същата тази „Панорама“ през 70-те и 80-те, или пък „По света и у нас“ от 60-те, ще си остане само с желанието. БНТ има много от тези записи, но не ги споделя с никого. Свидят ѝ се.

Георги Минчев, Лили Иванова, починалата наскоро Маргрет Николова, исторически събития, политически дебати и културни феномени от втората половина на 20-ти век са заключени в този склад, недостъпен за масовия зрител. В същото време държавните телевизии на Чехия, Словакия, Унгария, Германия, Би Би Си във Великобритания, дори Первый канал, наследникът на някогашната съветска телевизия, отдавна са пуснали свободно архивите си за обществен достп в ютюб или в собствените си интернет страници.

Това е единственият официално споделен запис с оригинално качество на „Тишина“. Той е от участието на Георги Минчев на фестивала „Интервизия“ през 1968 г.. Всичко останало, което се намира в мрежата, е преснимано от телевизионен екран или от предавания на БНТ и в най-честия случай е с ужасяваща резолюция. БНТ не споделя тези записи, но и не ги излъчва в нито един от четирите си канала.

Почти навсякъде, и то далеч назад в годините, това бе уредено в закони. Те задължиха обществените медии или да направят този архив публичен чрез интернет достъп (както е в Чехия например), или го прехвърлиха в отделен фонд под обществен контрол (така е в Русия). В момента всеки може свободно да намери емисиите на съветската официозна комунистическа новинарска програма „Время“ от 70-те години до края на века – руският фонд ги публикува редовно всяка седмица до пълното им споделяне. Могат да се гледат всички издания на социалистическия фестивал „Интервизия“, създаден през 60-те години, за да конкурира „Евровизия“. Те са се провеждали в Карлови Вари, а чешката телевизия отдавна ги е споделила в ютюб. Но предаванията на тогавашната БТ липсват. Няма ги. Събират прахоляци в архива. 

Стига се до абсурд български изпълнители и знаковите им песни да са достъпни в ютюб през каналите на споменатите чужди телевизии, защото нашите артисти са гостували някога там, но не и споделени от БНТ. „Бяла тишина“ на Борис Карадимчев, изпълнена от Георги Минчев, я има с относително качествено видео (доколкото техниката през 1968 година го е позволявала) в канала на чешката телевизия. Всички останали записи на песента, правени в България, са размазани, преснимани от обикновени потребители от екрана, в редките случаи, когато БНТ е пускала части от тях. 

Една от най-експресивните песни на Лили Иванова, „Вечност“, композирана от Митко Щерев в много модерния в началото на 70-те години стил „психеделик“, я има в канала в ютюб на Испанската държавна телевизия. Не и в този на БНТ. Лили я е пяла и на „Златният Орфей“. Българската държавна телевизия нито споделя с хората, нито излъчва цялостните архивни записи от този фестивал. Държи си ги за себе си.

Единственият видеозапис с оригинално каечство на „Вечност“, композирана от Митко Щерев, дължим на Испанската държавна телевизия ТВЕ. Тя го публикува в архивите си от 1974 година. Лили Иванова е гостувала тогава в една от първите шоу програми в ерата на Франко, „Дами и господа“, продуцирана от румънеца с български корени Валериу Лазаров. Лили пее същата песен и на „Златният Орфей“, но записът събира прахоляци някъде дълбоко, дълбоко в архивите на БНТ и тя не иска да го споделя с никого. В мрежата има все пак едно негово копие с отвратително качество.

От много години Би Би Си е заделила нощните часове на Четвърти канал само за архивни предавания от миналите десетилетия. Така прави и полската телевизия ТВП. В момента Би Би Си излъчва там, а после споделя и в ютюб, пълните записи на легендарното шоу „Топ ъф дъ попс“. Всеки може да ги гледа когато си поиска. Поляците са споделили почти целите вечери на известния си фестивал в Сопот, благодарение на което в интернет има качествени видеа от участието там на Паша Христова. БНТ пълни денонощията и на четирите си канали с все същото от вчера и по-миналия ден. И, разбира се, непременно с приспивната бърборилня „Панорама“. 

Съществува и щастливо изключение. Драго Драганов прави чудеса от архивните единици в предаването си „С БНТ завинаги“. Но то е само един час, в който няма време дори клип на песен от миналото да се излъчи цялостно. Често неговите гости споделят разочаровано, че днешното поколение няма памет за артистите от миналото. Че откъде да я има? Кога БНТ е излъчила цяла постановка с участието примерно на отдавна загиналия Стефан Воронов, за да знае поколението Z кой е той!? 

БНТ не го прави, защото законът ѝ го позволява. За разлика от изброените, и почти всички останали европейски държави (но така е и на много други места по света), в България няма нормативен акт, който да задължава телевизията да излъчва тези архиви, и изобщо да урежда обществения достъп до тях. Липсата на закон не е просто административен пропуск – това е вратичка, която позволява на БНТ да действа като собственик на национална памет, вместо като неин пазител.

Съпругата на Никола Вапцаров, Бойка, се появява във „Всяка неделя“ на 28 май 1989 година. Тогава водещият Кеворк Кеворкян е на държавна заплата в единствената българска телевизия. Този запис би трябвало да се пази в архива на БНТ и тя единствена да има правата да го сподели публично. Но тя никога не го е направила. За сметка на това интервюто го има в личните профили на самия Кеворкян. Как той е успял да го копира от рулоните и да си го вземе за лично ползване?

Българската политическа класа никога не е повдигала тази тема, защото тя не се вълнува от този въпрос, та да го оформи в закон. Българските политици от ново време не се славят с интерес към историческото минало на страната, в която властват. Вълнува ги само настоящето. Дори още по-конкретно – важно за тях е само собственото им битие тук и в момента.

Но за липсата на памет са виновни и останалите национални телевизии. Никоя от тях не е повдигала сериозно въпроса за създаването на обществен фонд, където да се прехвърли архивът на БНТ от създаването ѝ до 2000 година, когато ефирно се появи първата частна тв. За тях също много характерно е, че светът започва от времето, в което съществуват като медии. Невъзможността да онагледят стари събития или звезди от миналото ни с качествен видеозапис понякога ги прави смешни. 

Вижда се всеки път дори в едно „Като две капки вода“. Там нямат проблем да покажат с отлично качество архивен запис на чужд певец от 60-те. Но колчем участник трябва да имитира БГ звезда от 70-те или 80-те, на екрана блесва размазана картина като от стар видеомагнетофон, каквато са намерили в случаен канал в ютюб, понеже оригиналният запис е под ключ в БНТ. От тази неловка ситуация на днешните частни телевизии ги измъква единствено зрителската снизходителност, отгледана впрочем именно от тях. 

Липсата на законово решение поражда и още един проблем – как точно БНТ съхранява архива си. Има много данни, че от него периодично изчезват цели рулони с предавания и следите им се губят. Проверка на „Флагман“ установи, че в архива например липсва цялото издание на двучасовото новогодишо шоу „На гости на Константин Коцев“, снимано през 1979 година. То е скъпа продукция, с участието и на много чужди артисти, като тогавашната звезда Прешъс Уилсън. 

Там няма и следа от знакови програми, като „Вашата Ани“, водено от легендарната журналистка от българската редакция на Би Би Си Ани Арнолд. Тя бе звезда за цяло едно поколение през 80-те години на миналия век, когато много българи всяка събота сядаха пред радиоапаратите, за да слушат през пукащите и губещи се къси вълни нейното легендарно поп шоу. След края на комунизма Арнолд бе поканена да прави предаване. Излъчваха го в рамките на т. нар. „Свидетелска телевизия“, която друга легенда от миналото, Нери Терзиева, бе създала по „Ефир 2“, както в миналото се наричаше вторият канал на БНТ. 

В същото време в торент тракерите, които неотдавна бяха закрити, редовно изтичаха записи от този архив, изнасяни очевидно нелегално от него. Там се бяха появили всичките серии на унгарската анимация от 60-те и 70-те години „Семейство Мейзга“ с оригиналния дублаж на Маргарита Дупаринова и Коста Карагеоргиев. БНТ е излъчвала тези серии, с този точно дублаж, за последно през 1989 г., но торентите бяха с отлично качество, а не снимани с видеомагнетофон от ефира. Бе ясно, че са свалени директно от оригиналните рулони.

Насред тв ръководствата на БНТ, които традиционно неглижират собствения архив на телевизията, имаше и едно изключение, починалият преди 5 години Кирил Гоцев. Докато той бе генерален директор между 2007 и 2009 години, реши да сподели този така тайнствен архив. Той продаде копия от всички български музикални клипове от 60-те години до началото на новия век на тъкмо проходилата тогава телевизия ММ. За целта нейният шеф Камен Воденичаров създаде втори канал, само за българска музика. И това бе единственото място за всички времена, където можеха редовно да се гледат в оригиналното им качество БГ песните от миналото. 

Но това трая твърде кратко. Мащабното българско безхаберие и липса на стратегическа мисъл видя сметката на телевизия ММ. Години по-късно тя възкръсна в интернет, но вече без българския си архив. Къде потънаха тези записи е тъмна Индия. 

Последните избори дават малка надежда, че този път някой може да се погрижи и за българската телевизионна памет от близкото минало. Ако заявките на „Прогресивна България“ за промяна не са само празни приказки, може би страната ще доживее да получи закон, който ще извади на светло и ще постави под по-добра охрана тайнственият архив на БНТ. 

Как е по света 

Чехия. След падането на комунистическия режим през 1989 г., там бе приет закон (1992 г.), който намалява защитния срок за използване на архивни документи от 50 на 30 години и отваря архивите на бившата комунистическа партия и държавните медийни институции. Днес чешките архиви са пълноценно интегрирани в национална система, която гарантира достъп до телевизионни записи, радиопредавания и документални филми от комунистическата епоха. Изследователи от цял свят могат свободно да изучават тези материали, а дигитализацията им е приоритет. 

Унгария. Тази страна е един от най-добрите примери за трансформация на архивната политика след 1989 г. Държавната телевизия и радио активно дигитализират и публикуват архивни материали, включително записи от Унгарското въстание (1956 г.) и предавания от комунистическата епоха. Архивите са достъпни онлайн и се използват за образователни и научни цели. 

Германия. След обединението на страната архивите на бившата телевизия на ГДР са интегрирани във федералната архивна система. Създадена е специална комисия. Телевизионните записи от комунистическата епоха са дигитализирани и достъпни за обществено ползване. Радио „Свободна Европа“, което излъчваше в комунистическите години от Мюнхен на различни езици, включително и български, също дигитализира архива си и той в момента е достъпен чрез страниците на института „Хувър“, САЩ.