НАТО влезе в спор със сценаристи заради срещи с филмовата индустрия

Сценаристи и продуценти в Европа и САЩ влязоха в спор с НАТО, след като стана ясно, че алиансът провежда закрити срещи с представители на филмовата и телевизионната индустрия, на които обсъжда сигурността, войната и образа си пред обществото, съобщава segabg.com.

Според The Guardian НАТО вече е провела три срещи с професионалисти от киното и телевизията в Лос Анджелис, Брюксел и Париж. Следваща среща се планира в Лондон с членове на Гилдията на сценаристите във Великобритания. Форматът на разговорите е по правилото на Чатъм Хаус, при което участниците имат право да разказват наученото, но не и да разкриват самоличността на присъстващите.

Темата на срещата е еволюиращата ситуация със сигурността в Европа и извън нея. Очаква се участие на бившия говорител на НАТО Джеймс Апатурай, който сега заема пост в алианса, свързан с хибридните, кибернетичните и новите технологии. Според информацията предишните разговори вече са вдъхновили три проекта в развитие. Точно този детайл предизвика най-острите реакции сред част от поканените автори.

Сценаристът Алън О’Горман, свързан с отличения ирландски филм Christy, нарече инициативата възмутителна и я определи като чиста пропаганда. Според него от творците се очаква да вкарат посланията на НАТО във филми и телевизионни истории. Той свърза темата и с натиска в Ирландия алиансът да се представя в положителна светлина, въпреки че обществената подкрепа за членство в НАТО остава ниска.

От НАТО отхвърлят обвинението в пропаганда. Представител на алианса заявява, че инициативата е част от поредица срещи с автори на художествено съдържание, сценаристи, шоурънъри и писатели. Според позицията на НАТО събитията отговарят на интерес от страна на индустрията да научи повече за работата на алианса и включват контакти с представители на НАТО, гражданското общество и мозъчни тръстове.

Спорът се развива в момент, в който НАТО настоява европейските държави да увеличат разходите си за отбрана. През 2025 г. съюзниците приеха цел за 5% от БВП за отбрана до 2035 г., като 3,5% са за основни военни нужди, а 1,5% за инфраструктура, киберсигурност и устойчивост.

Именно тук културата влиза в политическия спор. Centre for European Reform публикува през март 2026 г. доклад за изграждане на обществена подкрепа за по-високи разходи за отбрана. В него се говори за нуждата правителствата да обясняват по-добре защо тези разходи са нужни, за да избегнат обществен отпор.

За критиците проблемът не е в това, че НАТО разговаря с творци. Проблемът е в риска художествените истории да станат канал за политическо влияние, без зрителят да разбере кой е повлиял върху посланието. За поддръжниците на инициативата подобни срещи са част от публичната дипломация в период на война в Украйна, хибридни атаки и несигурност около отбраната на Европа.

Така случаят излиза извън рамките на един професионален разговор. Той поставя въпрос към зрителя и към творците: къде свършва информирането за сигурността и къде започва пропагандата. За НАТО отговорът е комуникация. За част от сценаристите това е опит алиансът да влезе в сценарии, образи и сюжети, които после ще достигнат до милиони зрители.