Криминалист: Христо Ботев е убит в гръб от близко разстояние

„За съжаление от днешна гледна точка нямаме почти никакви меродавни доказателства около подробностите. Имаме свидетелски показания на един човек. Въпреки това те са приети за истина и са се превърнали в нарицателно за това, което се е случило. Най-измисленото е това, че е бил прострелян в челото. Всички данни, включително и от показанията на Обретенов, сочат, че куршумът е бил областта на гърдите“, изтъкна Савов. 

„Когато имаме убийство, трябва да е налице конфликт. Първият очевиден е османската войска срещу българската чета. Това би следвало да е причината за цялото събитие, но не е“, добави той.

В книгата си “Христо Ботйов. Опит за биография” Захари Стоянов пише, че Ботев е убит на връх Вола под един разцъфнал шипков храст и куршумът го уцелил в челото, а той е използвал записките на Стоян Заимов по спомените на Никола Обретенов. 

„Може ли да има друг потенциален конфликт? Може и той е острото неразбирателство между ядрото на четата – т.нар. щаб, свързано с липсата на добро развитие с тяхното присъствие на нашата територия от дебаркирането им на Дунав до момента на смъртта на поета-революционер. Има низ от негативни събития и едно от много неприятните е свързано с овчар, който, след като дал няколко овце на четата, си поискал парите, защото турците идват. Ботев се е разстроил“, изтъкна криминалистът. 

„Четата е имала доста сериозна каса, която може да е мотивация за саморазправа. Ботев се разпорежда два или три наполеона да бъдат дадени на овчаря, а само един по онова време е бил достатъчен за купуване на селска къща. Това е малко състояние за този фермер“, уточни той.

„Показанията на Никола Обретенов, които са свързани с това къде е била четата и къде са те като щаб, са противоречиви. Първо твърди, че пред всички се случва убийството, а после казва, че са се отделили – бил встрани и обсъждали какво ще се случва“, изтъкна експертът с над 20-годишен стаж в криминалистиката. 

„По повод 50-годишнината от смъртта на Ботев, когато Обретенов завежда комисия, съставена от историци, военни, общественици, пред която трябва да покаже къде е лобното място, той се оплита сериозно. Наглася спрямо първите си показания коренно различна версия и казва, че поетът е предложил да избягат 4-5 човека в Сърбия и да зарежат четата. Кой от нас може да си представи Ботев да каже такова нещо?“, попита той.

„В криминалистиката е известно, че когато някой лъже и няма кой да го опровергае, е способен да сложи своите думи в устата на друг човек и най-вече, ако е умрял. Възможно е самият Обретенов да е предложил това. Това е конкретният повод за кавга“, коментира Савов. 

Той уточни, че мястото, на което е бил т.нар. щаб на четата, е такова, че теренът и местността са изключително пресечени и е трудно да се види къде е врагът, а и от голяма дистанция не може някой да произведе точен изстрел, за да убие войводата. 

Според него показанията, които Обретенов дава за разположението на щаба спрямо османците и черкезите, са нелогични. 

„Османската армия по онова време е разполагала с две основни системи оръжия, с които са били въоръжени войниците. Първата е т.нар. пушка „Пибоди Мартини“. Това е американско оръжие. Това е дълга пушка с унитарен патрон с гилза от месинг. С 50-ти калибър е. Началната скорост на куршума е 300-400 метра в секунда. Модерните пистолети имат същата“, заяви експертът. 

„Благодарение на дългата си цев има добра далекобойност, но откъм заряд, т.е. сила е с показания на модерен пистолет, т.е. може да се стреля с точност от 50 метра. За повече няма предвидима траектория“, обясни той.

„Ефективната стрелба с тези пушки е до 250 метра. На 600 не може да се предвиди траекторията и няма как да бъде уцелен човек с един изстрел в гората в 21 часа вечерта. Тогава не са сменяли времето и през май е било тъмно“, заяви криминалистът. 

„Вторият вид оръжие е т.нар. пушка „Снайдер“, която е също американска. Куршумът също е оловен, тежък, необлечен. Калибърът пак е 50-ти. Началната скорост е около 380 м/сек. Ефективни са били на дистанция 250-300 метра. Шансът с такова оръжие на разстояние между 450 и 600 метра да бъде уцелен човек с един изстрел в полумрак, в гориста местност, която е силно пресечена, е равносилен на това да ви удари метеорит. Може някой да е бил поразен, но шансът е много малък“, обясни той.

Тезата, че черкезин е убил Ботев също е невероятна. Савов уточни, че това са разбойнически банди, които османците са използвали за поддръжка. „Тези хора са имали по-стари оръжия и е абсурдно да се говори за подобни високо точни изпълнения. В такива условия е нужен уред за нощно виждане, а такива не са били изобретени още. В експертизата ще пише подробности“, уверява той.

„Колкото по-близко е разстоянието на изстрела от оръжието до целта, толкова енергията, която проектилът притежава, е по-висока. Ако стреляме от 10 метра с късо или дълго оръжие, задължително ще имаме входно-изходно нараняване, като на мястото, където излиза куршумът ще е със значително по-голям диаметър с разкъсвания и разчупвания отколкото входно. Ако простреляте по този начин човек в главата, няма да я има. Черепът ще бъде пръснат като диня“, коментира експертът. 

„Колкото повече се увеличава дистанцията, толкова входното нараняване ще е по-близко до калибъра – до диаметъра на проектила. Ако дистанцията е достатъчно голяма, няма да има изходно нараняване“, обясни той.

„От данните, свързани със смъртта на Ботев, става ясно, че изстрелът по него е бил от близко разстояние или не повече от 10-15 метра. Произведен е най-вероятно в областта на гръдния кош. Минал е през гръбначния му стълб. Това може да стане по два начина – или изстрел от близко разстояние фронтално,  или да е убит в гръб“, заяви Савов. 

Адвокат Нина Ламбова коментира, че историята, която ни се представя за смъртта на Ботев, е едно обосновано съмнение, неизследвана версия с конфликт на доказателствата. Това в правото е достатъчно, за да я подложи на ново изследване и на съмнение, обясни тя. 

Според нея доказателствената стойност на показанията на Никола Обретенов губи тежест тъй като има съществени разминавания между отделните му разкази. Адвокатката попита как се третира свидетел, който едновременно твърди, че знае истината, но отказва да я разкрие изцяло и съществува ли научно обяснение защо ключови елементи от разказа се променят десетилетия след събитието. Според нея е странна и липсата на инстинктивна реакция за прикритие след внезапен изстрел в условията на бойна обстановка. Четниците са реагирали спокойно без да предприемат защитни действия след стрелба, а тялото на войводата им не е погребано. Останалите от щаба се връщат спокойно в групата при положение, че обективно е имало времева възможност да го погребат.