Съпругата на Васил Божков осъди прокуратурата заради 8-месечния ѝ арест
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, осъди прокуратурата да ѝ плати над 15 000 евро (30 000 лева) обезщетение заради продължителното ѝ задържане, което продължи осем месеца, колкото е максимално допустимият срок. Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), показа проверка на „Лекс“.
Динева е подсъдима с Божков в т.нар. хазартно дело, по което обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева на държавния бюджет. Тя е обвинена за участие в престъпна група за изнудване, длъжностни и корупционни престъпления, в която са участвали и служители на закритата Държавна комисия по хазарта. Това дело беше внесено в съда преди две години и още не е приключило на първа инстанция.
Елена Динева обаче беше арестувана още в началото на 2020 г., когато пък Божков беше обявен за издирване, а тя остана в ареста от февруари до октомври, когато изтече максималният срок, в който може да бъде задържана в досъдебното производство. През това време всички състави на закритите специализирани съдилища отказваха да я освободят, а когато накрая го направиха, ѝ бяха наложени гаранции от 750 000 лева и 1 млн. лева, които тя не успя да плати. Така Динева беше освободена от прокуратурата, когато срокът за задържането ѝ окончателно изтече.
Миналата година тя е завела иск за 200 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в който твърди, че със задържането ѝ са извършени множество нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В иска на Динева се казва, че незаконно е било още първоначалното ѝ задържане, това е продължило и с определената ѝ най-тежка мярка за неотклонение, а след това и срокът е бил прекомерен.
От своя страна от прокуратурата са оспорили иска ѝ с мотиви, че преценката за взетата мярка и нейната продължителност е изцяло в правомощията на съда и дори и да е налице неправомерно задържане, отговорността не е тяхна. Освен това според държавното обвинение евентуалните вреди не са пряка последица от твърдените нарушения, а евентуално от предявеното обвинение, делото по което обаче не е приключило.
В решението си съдия Гергана Кратункова от СГС отбелязва, че лишаването от свобода не само е ограничено в допустимите законови изключения, но не следва да е произволно или прекомерно.
По първите възражения на Динева за произволност на първоначалното ѝ задържане, съдът приема, че няма нарушение, тъй като ѝ е било обяснено защо е арестувана. Съдия Кратункова преценява също, че няма нарушение на ЕКПЧ и по отношение на това, че Динев е била изправена своевременното пред съда и е налице бързо произнасяне.
Не така стои обаче въпросът с продължителността на задържането и с мотивите на спецсъдилищата да отказват да заменят най-тежката мярка за неотклонение.
СГС отбелязва, че разумният срок на задържането няма абсолютни измерения, но практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е категорична, че самото "подозрение, че задържаното лице е извършило престъпление, макар и необходимо условие, не е достатъчно основание за да оправдае задържането, продължаващо след кратък първоначален период, дори когато обвиняемия е обвинен в особено тежко престъпление и доказателствата срещу него са солидни".
Съдия Кратункова напомня, че Динева е била задържана от 18 февруари до 23 октомври 2020 г., а презумпцията винаги трябва да е в полза на освобождаването.
В случаите на постановено задържане съдилищата се опират на изискването да обосноват предположение за извършено престъпление, опасност от укриване и за извършване на друго престъпление. Градският съд обаче цитира практиката на ЕСПЧ, според която „тези рискове трябва да бъдат надлежно установими от мотивите на властите и не следва да бъдат абстрактни, общи или стереотипни“.
"С оглед гореизложеното съдът приема, че задържането на ищцата, продължило, не отговаря на изискването на чл.5 § 3 от Конвенцията за разумност на срока. В 8 месечния период на задържането прокуратурата не е представила конкретни доказателства за опасност г-жа Динева да извърши престъпление или да се укрие. Отделно от това, в множество свои решения, включително по жалби срещу България ЕСПЧ е приемал, че определянето на непосилен размер на паричната гаранция, обуславящо удължаване на задържането нарушава чл.5 § 3 от КЗПЧОС, тъй като в такава ситуация не са налице "релевантни и достатъчни" основания за продължаващото лишаване от свобода", мотивира се СГС.
Съдът подчертава последните разглеждания на мярката за неотклонение на Динева, при които спецсъдът първо я е изменил срещу гаранция от 750 000 лева. Динева е обжалвала определението, тъй като сметките ѝ били запорирани и не е можела да плати гаранцията, която за нея била непосилна. Прокуратурата пък дори протестирала с аргумент, че сумата била неадекватно ниска. В резултат на това, на 6 октомври 2020 г. апелативният спецсъд увеличил гаранцията на един милион лева, която Динева така и не успяла да плати до 23 октомври, когато вече била освободена.
"Формално съдът приема, че са налице основания за налагане на мярка за неотклонение – "Гаранция", но размерът на същата, предвид обстоятелството, че ищцата е лишена от достъп до имуществото на практика представлява нарушение по смисъла на Конвенцията, с оглед на което съдът приема, че е налице нарушение на чл.5, §3 от Конвенцията", пише СГС.
Градският съд е приел заключение и на съдебно-психологическа експертиза, според което Динева е преживяла остър емоционален стрес и интензивни негативни емоции на срам, омерзение, усещане за натиск и несправедливост. Понесла е неудобствата и униженията от престоя в ареста и развила тревожно-депресивно състояние, продължаващо и към настоящия момент. Според вещото лице усещането ѝ било за житейска катастрофа.
Показания е дал и адвокатът ѝ по наказателното дело, който свидетелства, че Динева се чувствала като косвена жертва на репресията срещу Васил Божков, като на всички заседания не чувала своето име като човек, извършил престъпление.
За да определи справедливото обезщетение за неразумния срок на задържане и нарушението на конвенцията, градският съд приема, че Динева е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и притеснения. Съдът подчертава, че досъдебното производство е получило сериозен обществен отзвук, довел до публично "опетняване" на Динева в обществото и отдръпване на хора от нейния приятелски кръг, както и професионална изолация. Според съдия Кратункова обаче справедливият размер на обезщетението за Динева е 30 000 лева, като прокуратурата е осъдена да плати и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на иска през февруари миналата година.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.