Тъжна годишнина от аварията в Чернобил: зоната остава опасна за векове напред
Украйна отбелязва днес 40-ата годишнина от аварията в Чернобил - най-тежката катастрофа с АЕЦ в историята. Тъжната годишнина идва в момент, когато централата остава застрашена от руски бомбардировки, създаващи нови рискове за изтичане на радиация, пише Франс прес.
Агенцията припомня фактите, които трябва да знаем за катастрофата и отражението ѝ върху Украйна в наши дни.
Експлозията
Преди 40 години - на 26 април, в 01:23 ч. местно време, при планирано спиране на Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактора, който е от тип "РБМК-1000".
В момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тях умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашната СССР, най-вече в днешна Украйна, но и в Русия и Беларус, като почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Общо над 600 000 човека участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди. От 30-километровата зона в радиус от Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 000 души.
За аварията СССР съобщава с кратко съобщение два дни по-късно - на 28 април. Че има проблем първи алармират скандинавските страни, които измерват по-висока радиация. От Съветския съюз предпочитат да не съобщават какво се случва на тяхна територия.
Международната агенция за атомна енергия получава официално уведомление за аварията на 30 април, но държавният глава на Съветския съюз Михаил Горбачов я споменава публично едва на 14 май.
Според МААЕ основната причина за катастрофата се крие в сериозни недостатъци в проектирането на реактора и системата за аварийно спиране, съчетани с нарушения на експлоатационните процедури.
Според експерти жертви на трагедията стават десетки хиляди души, посочва ДПА.
Катастрофата засяга дълбоко общественото възприятие за атомната енергия и предизвиква силно нарастване на антиядрените движения в Европа.
Руската окупация
Руските сили окупираха електроцентралата в първия ден на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Те превзеха електроцентралата без сражения.
Руските войници бяха изкопали окопи и разпънали лагери в райони като "Червената гора" наречена така заради цвета, който дърветата ѝ придобиха вследствие на радиацията, предизвикана от експлозията. Превземането на изведената от експлоатация централа породи опасения, че военен инцидент може да предизвика нова ядрена катастрофа.
Чернобил се намира на около 130 км от Киев и на около 20 км от Беларус.
Централата под обстрел
Останките от авариралия реактор са покрити с вътрешна обшивка от стомана и бетон, наричана "саркофаг" и построена набързо след катастрофата през 1986 г., както и с модерна външна обвивка, наречена "нова защитна обвивка".
Инсталирана през 2016-2017 г., тази метална конструкция, която първоначално е била херметична, е пробита от руски дрон през февруари 2025 г. В доклад, публикуван в средата на април, неправителствената организация Грийнпийс обяснява, че новата защитна обвивка не е могла да бъде напълно възстановена въпреки ремонтните работи. Според организацията това увеличава риска от изтичане на радиация в околната среда, особено в случай на срутване на стария вътрешен саркофаг.
Зона на отцепление
Районът около електроцентралата беше евакуиран в радиус от 30 километра, превръщайки се в зона на отцепление с изоставени градове, полета и гори. Общо над 2200 кв. км в северната част на Украйна и 2600 кв. км в южната част на Беларус са де факто места, които вече са непригодни за обитаване от хора.
Според МААЕ никой няма да може да живее там в пълна безопасност през следващите 24 000 години.
Докато в Швеция и Германия децата бяха затваряни вкъщи, а млякото се изливаше в канализацията, в България на 1 май 1986 г. се проведе една от най-масовите манифестации.
„Червеният дъжд“: Точно по време на парада над София и много градове заваля дъжд. Днес знаем, че тези капки са носили огромни концентрации на радиоактивни елементи. Децата, облечени в празнични костюми, стояха часове наред на открито, попивайки радиацията през кожата и дихателните си пътища.
Липсата на йод: Най-критичните първи часове и дни бяха пропуснати. Властите разполагаха с йодни таблетки за „правоимащите“, но обикновените семейства дори не знаеха, че трябва да дадат на децата си обикновен йоден разтвор, за да блокират щитовидната жлеза.
Храната в детските градини: Седмици наред след аварията в столовете и градините се сервираха пресни зеленчуци и мляко от открити пасища, които бяха директно облъчени.
Научните факти, които бяха „Строго секретно“.
Истината лъсна едва години по-късно чрез докладите на малцината доблестни учени и делата срещу виновниците след 1989 г.:
Степен на замърсяване: България се оказа една от най-тежко засегнатите страни в Европа (извън СССР) поради специфичните въздушни течения. В Южна България и планинските райони нивата на радиоактивни отлагания бяха десетки пъти над нормата.
Цезий-137 и Стронций-90: Тези елементи не изчезват за дни. Те останаха в почвата и веригата на хранене за десетилетия. Научните данни показват рязък скок на заболяванията на щитовидната жлеза и онкологичните проблеми при поколението, което през 1986 г. беше в детска възраст.
Привилегиите на „богоизбраните“: Докато народът ядеше радиоактивни марули, специалното Пето управление на УБО (Управление за безопасност и охрана) доставяше на партийния елит храна от „чисти“ райони, тествана в специални лаборатории, и дълбока артезианска вода.
Това не беше просто инцидент, а социален експеримент с живота на цяла нация.
Докато радиоактивният облак от Чернобил се разстилаше над България, комунистическата власт избра да защити идеологията, а не народа си. На 1 май, когато нивата на радиация в страната бяха критични, хиляди българи бяха изкарани по площадите на манифестации под „червения дъжд“. Децата маршируваха с флагчета в ръце, дишайки цезий и йод, докато по високите етажи на партията се ядеше вносна храна и се пиеше пречистена вода.
В медиите цареше „спокойствие“. Нито дума за предпазни мерки, нито дума за йодна профилактика. Вместо истината, хората получиха съвети да мият марулите по-усърдно. Това информационно затъмнение превърна една технологична катастрофа в национално предателство.
Чернобил в България не беше просто авария в далечна Украйна. Беше моментът, в който маските паднаха и стана ясно, че за тогавашната власт човешкият живот е просто статистика, която може да бъде пожертвана в името на „братския съюз“. Днес, десетилетия по-късно, последиците все още се четат в медицинските картони на поколения българи – мълчаливото наследство на един скрит грях.
Да горите в АДА дано мръсни комунисти!!!