Иран сменя тактиката - рояци бързи лодки подкопават контрола в Ормузкия проток

Използването от Иран на рояци от малки, бързи лодки за превземане на два контейнеровоза край Ормузкия проток поставя под съмнение твърденията, че военноморската заплаха на Техеран е неутрализирана, и подчертава трудностите пред възстановяването на корабоплаването по един от най-важните маршрути за износ на петрол в света, обобщава "Ройтерс".

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призна, че макар конвенционалният ирански флот до голяма степен да е унищожен, т.нар. "бързоходни ударни лодки" не са били разглеждани като сериозна заплаха. Той предупреди, че всякакви подобни съдове, приближаващи се до наложената от САЩ морска блокада извън протока, ще бъдат "незабавно унищожавани" по модела на операциите срещу наркотрафик в Карибите и Тихия океан, предава news.bg.

Военни експерти обаче отбелязват съществена разлика - иранските сили, особено Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, оборудват тези лодки с тежки картечници, ракетни установки и в някои случаи противокорабни ракети. Това ги прави далеч по-опасни от целите, срещу които САЩ са действали в други региони.

Според анализатори от гръцката компания за морска сигурност Diaplous, атаките с бързоходни лодки са част от "многослойна система от заплахи", включваща още брегови ракетни комплекси, дронове, морски мини и електронни смущения, целящи да създадат несигурност и да забавят реакцията на противника.

Оценки на специалисти сочат, че преди началото на войната на 28 февруари Иран е разполагал със стотици, дори хиляди такива лодки, често укривани в крайбрежни тунели, военноморски бази или сред цивилни съдове. Оттогава насам над 100 от тях вероятно са унищожени, но капацитетът остава значителен.

Промяната в тактиката идва след като по време на примирието от 8 април Иран временно прекрати атаките с ракети и дронове срещу търговски кораби. Завземането на контейнеровозите се случва на фона на засиления натиск от страна на Вашингтон, включително морска блокада и прихващане на танкери, свързани с иранския петролен износ.

Експерти подчертават, че цивилното корабоплаване практически няма средства да се защити от подобни операции, които обикновено се извършват от около дузина лодки едновременно. Именно високата скорост и маневреност позволяват на тези формирования да извършват бързи нападения тип "удари и бягай", често без да бъдат засечени навреме.

В същото време анализатори отбелязват и ограниченията на тази стратегия. Малките лодки са силно уязвими срещу военни кораби и въздушна подкрепа, а неблагоприятните метеорологични условия - особено през лятото - значително затрудняват операциите им. Въпреки това, те остават трудно откриваема и евтина за поддържане заплаха, която усложнява военните планове на САЩ.

Според експерти, цитирани от "Ройтерс", именно този асиметричен подход е в основата на иранската стратегия - да компенсира загубата на големи военноморски платформи чрез гъвкави, трудно проследими и масови средства за атака. Подобна тактика е била използвана още по време на т.нар. "танкерна война" през 80-те години и сега изглежда е усъвършенствана.

Реалният ефект за глобалната търговия е продължаваща несигурност, повишени застрахователни разходи и риск от нови смущения в доставките, тъй като Ормузкият проток остава ключов маршрут за около 20% от световния износ на петрол и втечнен природен газ.