Проф. Здравко Попов: Иранската криза води до Трета световна война

Иранската криза води до Трета световна война. Това предупреди бившият български посланик в Прага проф. Здравко Попов, който е и преподавател в Софийския университет.

Според него е твърде възможно конфликтът между САЩ, Израел и ислямската република да прерасне в степен, от която упадъкът в икономиките в страните, които живеят благодарение на суровините, минаващи през Ормузкия проток, да стане толкова непоносим, че ще възроди граждански борби заради дефицитите, които ще настъпят... „Всеки ден чета за фалити на финансови компании, авиопревозвачи, туристически фирми, химически заводи. Планетата се тресе и се създава все още невидимо условие за Трета световна война. Това е предвидено и в книгата „2034-та-новата световна война“ на двама американски генерали, които я публикуваха през 2021 г.“, разказва в "Полюси" по телевизия „България 24“ професорът, който дълги години бе шеф на Дипломатическия институт в Министерството на външните работи.

Двамата генерали предвиждат, че голямата война ще започне между Китай и САЩ. Тя ще настъпи като сблъсък между военните им флотове и причината ще е Ормузкия проток, Персийския залив и заради иранската криза, уточни дипломатът. 

„В книгата пише и за криза в Балтийско море, в Африка. Тези малки войни около централния проблем, свързан с Ормузкия проток, започват да се сливат. Държавите се позиционират от едната или от другата страна и в един момент световната война се случва“, обясни той.

„Тръмп разбуни света и вече не може да се върне в предишното си състояние. Създава се нов световен ред, но той минава през хаос. Въпросът е да се избегне Трета световна война. Опасността е голяма“, добави той. 

Според него изборите у нас, спечелени от Румен Радев и неговата „Прогресивна България“, са исторически, защото слагат край на прехода и ликвидират модела, който олицетворява възможно най-негативните характеристики на тази епоха.

„Има две оформени фигури в българската политика – на отмъстителя и на спасителя. Те се персонифицират различно в епохите, но остават някак си трайно в колективното подсъзнание на българите и когато е нагнетена ситуацията, когато е събран много гняв, когото има напрежение, те излизат като фигури, ориентиращи нацията ни към персона, която би могла да изпълни тези екзистенциални, дълбоки, въжделения, нагласи, интуиция на народа ни“, коментира професорът. 

„Тези фигури през прехода излизаха четири пъти. Първо Иван Костов изпълни с някакво съдържание тези очаквания, които бяха свързани повече с екзекуция, с отмъщение, с възстановяване на някаква справедливост. Той ни разочарова“, добавя той.

„След това се появи нова персонификация на тези национални желания в лицето на Негово Величество Симеон II. Повечето от очакванията бяха свързани с оцеляването, спасяването, градежа и някаква нормализация. И там не се получи дългосрочен тренд. После отново се появи някаква напрегнатост и да излизат пак тези фигури на колективното ни безсъзнателно и по странен начин се персонифицираха във фигурата на Бойко Борисов“, припомня бившият посланик на България в Чехия. 

„Очакванията бяха да възстанови справедливостта и ще извърши т.нар. отмъщение. Тези две фигури се сляха в момента в персонификацията на ген. Румен Радев. В момента очакваме и двете неща едновременно. Ако се случи, това е краят на прехода, т.е. възстановяване на справедливостта, отмъщението от една страна, а от друга – развитието, оцеляването, издигането“, коментира той.

„В момента имаме един сложен образ и той се реализира математически, политически в тези 131 депутати. Той има огромни отговорности. Надявам се да се получи някаква солидарност около неговия проект „Прогресивна България“, да се осигури гражданска мобилизация, помощ за реализацията му, за да възстановим това, за което милеем от 90-та година“, заяви  проф. Попов. 

Той сподели, че е от това реформаторско поколение, което за първи път влезе в институциите след промяната през 1990 г., когато става съветник на президента Жельо Желев. 

„Нашият народ си има собствена цивилизационна идея. В дъното на човешката история ние сме един от кълновете й, която наричаме европейска. Той си носи някакво свое разбиране за свят и за човек, за своя бит. Затова, когато му се наруши тази мяра, освен, че натрупва много гняв, има и огромно нетърпение, заради което търси решение“, изтъкна дипломатът. 

Според него Румен Радев не нито прозападен, нито произточен политик. Той наистина е обвързан с националното битие на българската народност и затова спечели толкова много гласове, коментира професорът. . 

„Иван Костов спечели 137 депутата, но той не се оказа еманация на самобитността на българския народ. Царят, който се очакваше с неговия символен капитал, по същия начин се видя, че е толкова отчужден от нацията ни, че не получи при втория си опит достатъчно доверие. Борисов сякаш напипваше този своеобразен код се оказа един обикновен тарикат, който възползвайки се от някакви инстинкти, интуиции, следвайки линии на подобно овладяване на обществеността, на народността, създаде такава илюзия, но в момента, в който се избистри този образ, се видя какъв хитрец е.“, каза още той.