В операционната зала думите са излишни, там говори смирението и прецизността

За добрата сестра залата е място на върховна концентрация и втори дом, в който няма място за разсейване

Ключови думи: операционна сестра, онкохирургия, КОЦ-Бургас, медицинска сестра, хирургия, галина вардева

Тя е един от стълбовете на Клиниката по онкохирургия към КОЦ-Бургас. Човек, чието ежедневие преминава между стерилните инструменти и голямата отговорност за човешкия живот. Срещаме се с Галина Вардева, за да надникнем зад маската и да разберем какво е усещането да си „дясната ръка“ на хирурга в най-трудните битки.

– Г-жо Вардева, операционната зала за много хора е стряскащо място. Какво е тя за Вас след толкова години в професията?

– За мен залата е място на тишина и върховна концентрация. Тя е моят втори дом, но такъв, в който няма място за разсейване. Когато прекрача прага и започна подготовката на инструментите, всичко останало изчезва – лични грижи, умора, външният свят. Там времето тече по друг начин. Операционната зала изисква пълно смирение пред пациента и огромна дисциплина.

– Работата в онкохирургията е сред най-тежките. Как поддържате този дух в КОЦ-Бургас?

– Онкохирургията не е просто медицина, тя е кауза. Тук идват хора с надежда, но и с много голям страх. Ние, като екип, сме длъжни да бъдем тяхната опора. Да бъдеш операционна сестра в такава клиника означава да си готов за дълги часове на крак, за сложни случаи и за ситуации, в които трябва да реагираш за секунди. В КОЦ-Бургас сме изградили семейство. Когато знаеш, че до теб стои хирург, на когото вярваш безрезервно, и екип, който диша в един ритъм, умората отстъпва пред удовлетворението.

– Казват, че добрата сестра предвижда стъпките на хирурга. Как се постига този синхрон?

– Това е невидима нишка, която се изплита с години опит. Често с хирурзите не си говорим – аз знам по движението му или по начина, по който поглежда към раната, кой е следващият инструмент, който ще му е необходим. Моята задача е той да не мисли за техниката, а само за операцията. Инструментът трябва да е в ръката му точно в момента, в който му е нужен. Този „танц“ без думи е сърцето на нашата работа.

– Какво виждат пациентите в очите Ви точно преди упойката?

– Виждат спокойствие. Това е най-важното, което мога да им дам в този кратък миг. Понякога едно докосване по ръката или уверен поглед над маската казват повече от хиляди обяснения. Искам да знаят, че са в сигурни ръце. Че в тази зала всеки един от нас ще даде всичко от себе си за тях.

– Има ли момент, който Ви кара да се усмихнете след тежък ден?

– Най-хубавият момент е, когато операцията приключи успешно и видиш колегите си отдъхнали. А по-късно, когато разбереш, че пациентът се възстановява и се прибира при близките си – това е моята „награда“. Не ми трябват прожектори или благодарности. За мен е достатъчно знанието, че съм била полезна и че си върша работата по съвест.

– Какво бихте казали на младите момичета, които сега започват своя път като медицински сестри?

– Бих им казала, че тази професия трябва да се работи с любов, иначе бързо ще се откажат. Трябва търпение, много четене и силен характер. Но чувството, че си част от процеса на оздравяването на един човек, е незаменимо. Операционната сестра не е просто асистент – тя е пазител на реда и сигурността в залата. За мен медицината не е просто работа, а начин на живот. В КОЦ-Бургас оставяме сърцата си всеки ден, защото нашите пациенти го заслужават.