Милен Цветков и трагедията, която не бива да забравяме

Днес се навършват 6 години от кончината на Милен Цветков. На 19 април 2020 г., навръх Великден, България загуби един от своите обичани телевизионни водещи.

Погубен в безкрайната война на пътя, Милен Цветков не беше просто водещ, а беше символ на етика и професионализъм в българската журналистика. Водеше своите предавания с емоционалност и силно чувство за отговорност, но същевременно бе честен и достъпен за своите зрители. За съжаление, неговият живот бе безвъзвратно прекратен на 19 април 2020 година, когато стана жертва на катастрофа, предизвикана от шофьор, употребил наркотични вещества.

Катастрофата се случи на булевард „Черни връх“ в София, когато 22-годишният Кристиан Николов, който шофира под влиянието на коктейл от наркотици, и умира минути по-късно, непосредствено преди да бъде приет в болница „Пирогов“.

Докато изчаква на червен светофар, компактният кросоувър Субару Форестър на Цветков е помлян от другия водач с Ауди Q7. По първоначални изчисления аудито се е движело с не по-малко от 100 км/ч, 2 пъти повече от позволената от закона скорост за движение в градска среда. Съдебномедицинската експертиза установява, че 22-годишният Николов е имал амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и лексотан в тялото си по време на катастрофата.

Роден е на 30 юли 1966 г. в София. Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на слепи.

Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“.

През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“.

През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.

От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. През този период създава сайта zanachalo.com и води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия.

Завръща се в БНТ през есента на 2010 г. където води предаването „Екип 5“, проект завършил в началото на 2011 г.

На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. От 18 август 2014 г. „Часът на Милен Цветков“ се мести от следобедния пояс късно вечерта – започва в 23:45 ч., от понеделник до петък.

На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ1.

Какво доведе до тази трагедия? Какво ни показва тя като общество? Милен Цветков бе известен със своето професионално отношение към всичко, което правеше. Водеше предавания, в които се обсъждаха сериозни социални и политически теми, но дори когато темите бяха тежки и сложни, той съумяваше да ги поднесе по начин, който не само да информира, но и да вдъхновява зрителите. Той не само беше водещ, но и човек с гражданска позиция, който не се страхуваше да задава трудни въпроси на властта.

Неговото внезапно и нелепо напускане на този свят остави не само празнина в българската журналистика, но и многобройни въпроси, които остават без отговор. Защо продължаваме да губим хора по този начин? Защо безнаказаността на нарушителите не води до справедливост? Това е въпросът, който не преставаме да си задаваме след тази трагедия.

Като всяка друга трагедия на пътя, тази също беше напомняне за нарастващата криза с пътната безопасност в България. Наркотичните вещества и агресивното шофиране са все по-голям проблем. Няма да забравим снимките на колата на Милен Цветков, разпокъсана след удара, както и кошмарната сцена, която полицията заварва при пристигането си. Виновникът за катастрофата беше арестуван, но въпросът остава - защо българските пътища са все така опасни и защо хората, които създават опасност за другите, често остават безнаказани?

Независимо от това, че Милен вече не е сред нас, той продължава да живее в сърцата на тези, които го помнят. Годишнината от трагичната смърт на Милен Цветков е повод за размисъл. Това е моментът, когато всички трябва да се запитаме какво сме направили, за да станат пътищата по-безопасни, и как можем да предотвратим подобни трагедии в бъдеще. Милен Цветков ще остане завинаги част от историята на българската журналистика, но и част от черната статистика.

Отговорността не е само на шофьорите, които нарушават закона, но и на всички нас – като общество и институции – да направим така, че подобни инциденти да спрат да бъдат ежедневие. Милен Цветков ще остане символ на този призив.