Проклятието на мистериозния "Град на мъртвите"

Отдалечено и мистериозно руско селище и неговият надземен некропол, наречен "Градът на мъртвите", векове наред предизвикат интереса на историци и туристи. Даргавс е селище в руската република Северна Осетия, разположено на река Гизълдън в Кавказките планини. Местни жители вярват, че всеки, който се осмели да влезе в гробището, няма да се върне жив.

Някога Даргавс е бил център на осетинската провинция Тагаурия. От XVI век този отдалечен участък от южните руски земеделски земи се използва като гробница, а днес средновековният некропол съхранява останките на повече от 10 000 души. Мъртвите били погребвани със своите вещи. Мястото се състои от 99 забележително запазени средновековни крипти с единични прозорци. Стените на криптите са изградени от каменни блокове и са замазани най-вероятно с вар или глинесто-варова смес. Те имат квадратни прорези за поставяне на труповете. По-големите крипти достигат височина 2-4 етажа. В малките кладенци, които са пред всяка крипта, има монети. Осетинците вярвали, че ако монетата, хвърлена в кладенеца, удари камък, това означава, че душата на мъртвия е достигнала небето.

Произходът на това място обаче остава неясен, като някои източници твърдят, че най-старата от криптите датира от XII век, други – от XIV век, а трети от – XVI век.

Според една теория по време на монголо-татарската инвазия от XIII век местните жители, живеещи в тази 17-километрова долина на Кавказките планини, започват да създават подобно структурирани надземни крипти. Според друга хипотеза "Градът на мъртвите" е създаден вследствие на индо-иранската традиция, установена от мигриращите сармати, които се заселили в Южна Русия и погребали своите мъртви близки над земята, за да уважават земята.

Съществува и теория за поредица от чумни епидемии през XVII и XVIII век в Осетия. Има доказателства, че заразените жители са поставяни под карантина в криптите, докато чакат наближаването на смъртта. Дори се смята, че постройките са изградени конкретно за това. Някои тела в криптите са в дървени ковчези, които приличат на лодки. Според историци древните жители вярвали, че човек трябва да премине река, за да стигне до небето.

Много посетители пътуват до това гробище от 1,5 хектара, за да видят забележително добре запазената средновековна архитектура. Историкът Людмила Габоева вярва, че хората, стигнали до там, си тръгват, "помирени с вечния страх от смъртта", информира Ретро.