Здравето не е „малка тема“: Защо превенцията трябва да стане държавен приоритет
Има една болка, която често търпим тихо. Не я виждаме на снимка веднага, не влиза в централните новини и рядко се обсъжда шумно. Но тя присъства — в училище, у дома, в стола на зъболекаря. Като лекар по дентална медицина в Бургас всеки ден виждам как тази болка променя живота на хората. Сега, изправяйки се пред вас като кандидат за народен представител, искам да пренеса този разговор на национално ниво.
Здравето на зъбите не е „малка тема“, а фундаментална част от достойнството, самочувствието и общото състояние на всеки човек. Затова вярвам, че истинската здравна политика започва не с лечението на вече възникналия проблем, а с навременната профилактика. Моите предложения са ясни, точни и конкретни и са насочени към най-уязвимите групи в обществото ни – децата и възрастните хора. Най-голямата празнина в настоящата ни система е грижата за подрастващите.
В момента държавните профилактични програми покриват разходи за деца едва до 8- годишна възраст. Основното ми предложение е този обхват да се изтегли до 15- годишна възраст, защото точно тогава е най-критичният период. Между 8 и 15 години контролът върху децата разбираемо намалява, а самите те започват да правят своите „големи“ избори: консумират енергийни напитки, лепкави сладки храни, пропускат вечерното миене на зъби. Появяват се хормонални промени, понякога първите цигари, а използването на прекалено меки четки води до натрупване на плака. Точно в тази уязвима възраст рискът расте лавинообразно, а държавната подкрепа за превенция спира.
Профилактиката не бива да прекъсва, точно когато е най-необходима! За да разберем мащаба на проблема, трябва да погледнем данните. Според официалната статистика на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) само през 2023 г. в България при децата от 12 до 18 години са отчетени тревожни цифри: 81 219 поставени пломби, 26 594 сложни коренови лечения и цели 10 252 изваждания на постоянни зъби. Зад тези числа обаче не стоят просто „процедури“. Зад тях стоят болка, детско притеснение, пропуснати ранни сигнали и цели семейства, които са стигнали до кабинета, едва когато проблемът вече е станал сериозен.
Понякога една навременна и финансирана от държавата профилактика не спасява просто един зъб – тя спестява огромна болка на детето. Профилактиката и адекватната грижа обаче не трябва да спират с навършването на пълнолетие.
Второто ми основно направление на работа е разширяването на пакета от дентални услуги, покривани от Здравната каса за възрастни пациенти. Ако погледнем добрите европейски практики, здравната система поема поне една манипулация повече годишно. У нас липсва изключително важна допълнителна услуга в безплатния пакет – почистването на зъбен камък и навременното лечение на венците и пародонталните джобове. Това не са козметични процедури, а базисна медицинска необходимост. Нелекуваните проблеми с венците водят до ранна загуба на зъби, затова държавата трябва да разшири обхвата на помощта си.
Тази липса на достатъчна държавна подкрепа удря най-силно една група от обществото ни, за която като общински съветник винаги съм се борил – хората с увреждания. За пациентите с двигателни проблеми достъпът до специализирана дентална помощ е истинско изпитание. Те са изключително уязвими към пародонтални заболявания поради обективни затруднения в поддържането на оптимална лична хигиена. Затова включването на почистването на зъбен камък и лечението на венци в пакета на Касата би било съществена подкрепа от страна на държавата към тях.
Трябва да обърнем внимание на тези хора в национален план, да създадем достъпна среда в кабинетите и да им осигурим грижа, която да облекчи ежедневието им и да защити достойнството им. Здравето на нацията не се измерва само с броя на построените болници, а с броя на хората, които сме предпазили от болката.
Като зъболекар зная, а и това се потвърждава от доклади на Световната здравна организация, че всяко заболяване в устата може да бъде предотвратено, ако се хване навреме. Като бъдещ народен представител моята мисия е да превърна тези медицински реалности в работещи законодателни инициативи.
Изтеглянето на детската профилактика до 15-годишна възраст и добавянето на нови процедури към пакета на Здравната каса са напълно постижими цели, които могат да бъдат осигурени от държавата на своите най-уязвими граждани, а и на цялото общество. Тези цели обаче изискват политическа воля и разбиране, че инвестицията в превенция и профилактика днес спестява страдания утре. Защото навременната грижа е в голяма степен гаранция за успешно лечение и показател за висока здравна култура и осъзнатост. Д-р
Мартин Кръстев е общински съветник от Продължаваме Промяната – Демократична България за мандат 2023-2027г. Многократно е поставял на дневен ред пред местната власт проблеми, свързани с профилактична програма за рак на устната кухина и език, достъп до здравеопазване на хора с увреждания, gps тракери за хора с деменция и умствена изостаналост и риск от загубване, контрол на безразборното изсичане на дървета без компенсаторно залесяване, финансова подкрепа за младите семейства при раждане на дете на територията на община Бургас, социални придобивки в полза на хора в неравностойно положение, проблемът с неприятните миризми от нефтопродукти през летния сезон.
Д-р Кръстев е и един от малцината, които открито и публично критикуват изграждането на инсталация за третиране на биоразградими отпадъци на стойност 47 млн. лева, която повече от една година работи при условията на огромни загуби. Загуби, които се плащат от бургазлии през „такса смет“.
Д-р Мартин Кръстев е семеен с едно дете.
Можете да го подкрепите с номер 7 и преференция 115 в бюлетината.