Кандидат-депутатът Атанас Пъчков си поставя лична кауза в НС - четирилентовия път до Средец
Атанас Пъчков, който е осми в листата на ГЕРБ-СДС, влиза в последните дни на кампанията с ясна цел. След като на предишните избори изненада приятно дори свои съпартийци и събра над 1000 преференции, сега той вече не крие по-високите си амбиции.
Пъчков води активна кампания на терен, обикаля населени места в община Средец и целия Бургаски регион, а според хора от щаба и по собствените му наблюдения този път резултатът му има шанс да пренареди листата. Ако стигне до Народното събрание, той поставя като свой първи голям приоритет четирилентовия път Бургас-Средец, тема, която определя като лична кауза.
Разговорът с него се случва в движение, буквално между две срещи с избиратели. Вместо в студио, проведохме интервюто снощи в личния му автомобил, докато Пъчков пътува от Бургас към Дебелт, където го чакат хора за поредната предизборна среща. Малко преди това той бе в Брясовец, където е разговаря с местни жители за най-тежките им проблеми. През тази кампания той обиколи десетки населени места в целия регион и в неделя вечерта не се изненадвайте от личния му резултат.
Атанас Пъчков е на 35 години - едно от младите лица в политиката. Харизматичен, открит, не говори абстрактно, като човек от бизнеса е прагматик и има едно силно качество - умее не само да изслушва, но и да вслушва в това, което му говорят в хопрата.
„В Брясовец имахме събрание с гражданите. Говорихме по наболели теми на местните. Говорихме за ВиК, говорихме за пътищата, инфраструктура, правихме ремонт на читалището към момента и чухме това, което искат жителите на самото населено място. Най-наболелите теми са инфраструктура, ВиК, това, което от моята практика го виждам като общински съветник“, казва Пъчков.
Точно натрупването на такива разговори на терен стои и в основата на политическия му път. Той не идва от партиен апарат и сам подчертава, че семейството му винаги е стояло встрани от политиката. Влизането му в обществения живот тръгва от местна битка в родния му Дебелт, когато жители на селото търсят подкрепа срещу инвестиционно намерение, което е предизвикало напрежение. По думите му именно тогава е дошъл моментът, в който е усетил, че отстрани не стига само да наблюдаваш.
„Това, което ме мотивира да вляза в политиката, е хората и когато създадеш, когато направиш нещо, когато подобриш условията на живот на хората, когато направиш нещо малко и хората го оценят, го видят. Това ме зарежда, това ме мотивира да вляза в политиката. Аз го направим в много труден момент за нашето село. Тогава, когато искаха да обградят цялото село с фотоволтаици, дойдоха при мен няколко жители от нашето село и помолиха: "Ела с нас за подкрепа, да се справим с този проблем, който имаме към днешна дата." И тогава успяхме! Спряхме този проект. Това се случи точно преди местните избори. И когато стана време за предизборна кампания, хората от селото дойдоха при мен и казаха: "Защо не станеш общински съветник, по този начин ще защитаваш нашите интереси, ще помагаш, ние ти вярваме“, разказва Пъчков.
От този личен разказ ясно личи как Пъчков иска да бъде разпознат. Не като човек, който влиза в политиката за пост, а като човек, тласнат от конкретен местен казус и от настояването на хората около него. Тази линия той запазва и в цялото интервю. В думите му често се връща една и съща идея - удовлетворението не идва от титлата, а от усещането, че си решил реален проблем на някого.
И тук Пъчков прави един от най-силните си лични коментари в разговора, в който говори не за избори и листи, а за цената на политиката и за това какво тя ти взема от личния живот. „Когато правиш, когато се раздаваш без да търсиш нещо насреща, получаваш едно чувство, усещаш удовлетворение, виждаш надеждата на хората. Когато при мен идват всякакви хора с всякакви проблеми и когато успееш да разрешиш един проблем на един човек, когато видиш блясъка на човека, когато си му помогнал, това е неизмеримо! Не можеш да си го купиш нито с пари, по никакъв начин не можеш да си купиш това чувство, което ти даряват хората“, казва той.
От личната си мотивация Пъчков плавно минава към голямата картина в община Средец. Там според него картината е пределно ясна и не търпи грим. Основният проблем е водата. След него идват пътищата и слабата свързаност между населените места. По думите му именно това тласка селата към обезлюдяване. Той дава и конкретни примери. Посочва Драчево като село с потенциал за вилна зона и място за отдих на хора от Бургас, но отбелязва, че дори там липсата на вода и обхват спъват развитието. В тази част от разговора Пъчков не търси ефектни формулировки. Той описва един район, в който базовите условия за нормален живот все още не са гарантирани.
По време на интервюто той отделя място и на темата за младите хора. Тук Пъчков говори и през личния си опит. Завършил е висше образование извън Бургас и признава, че дълго време не е имал никакво намерение да се връща. Тъкмо затова смята, че задържането и връщането на млади хора не става с лозунги, а със среда, която да ги накара да видят перспектива.
Според него именно такава среда в последните години се опитва да гради Бургас, а това е и една от причините да посочи кмета Димитър Николов като пример за дългосрочно мислене. Пъчков посочи, че областният град постепенно излиза от ролята на донор на кадри и започва да предлага по-сериозни условия за образование, работа и развитие. Самият той признава, че днес е щастлив от решението си да се върне, да се включи в семейния бизнес и да създаде семейството си тук.
Най-ясната му политическа цел обаче се очертава, когато разговорът минава по пътя между Бургас и Средец. Пъчков казва, че минава по това трасе по три-четири пъти на ден, а понякога и по пет. Именно затова темата за разширяването му изобщо не стои за него като обща формула от предизборна брошура. Той я определя като лична кауза и поставя този проект в центъра на бъдещата си работа, ако стигне до парламента.
„Ако реално, живот и здраве, след пет дни успея да вляза в парламента, тогава ще ми бъде лична кауза. Тогава ще направя всичко, за да задвижим да напреднем максимално бързо - да наваксаме другите общини. И съответно след това да намерим финансиране за реализирането на проекта. Тъй като нашата община тук има голям потенциал.“, категоричен е той.
Пъчков не говори за политическа кариера в чист вид. Той насочва енергията си към една конкретна регионална цел, в която вижда шанс за по-голяма промяна. Според него по-добрата пътна връзка не е само инфраструктурен обект, а инструмент за икономическо съживяване на цялата община, за по-лесен достъп, за връзка между Бургас и селата, за бизнес, за услуги и за спиране на изтичането на хора.
В края на срещата вече в Дебелт Пъчков говори и пред местни хора. Там поставя още един практически въпрос, свързан с приходите от местни дейности и тяхното връщане обратно към селата. По думите му част от средствата, които влизат в общинския бюджет, трябва да остават там, където са генерирани, както е заложено по закон.
Вижте повече във видеото: