Иран заплаши да изпрати на дъното на морето американските кораби

Иран отговори остро на заплахите на американския президент Доналд Тръмп за унищожаване на ирански плавателни съдове в близост до пристанища, блокирани от САЩ. Аладин Боруджерди, член на Комисията по външна политика и национална сигурност на Иран, определи действията на Вашингтон като „военно необоснована пропаганда“ в ефира на иранската Press TV.

Боруджерди предупреди, че всеки опит на американския флот да наложи блокада на иранските пристанища ще завърши с потапяне на съответните кораби. Според него САЩ не разполагат с реален капацитет да изпълнят заканите си, а съюзниците им в НАТО не биха подкрепили подобна ескалация.

Междувременно Доналд Тръмп коментира в Белия дом хода на преговорите с Техеран. Той изрази задоволство от работата на вицепрезидента Джей Ди Ванс и пратениците Стив Уиткоф и Джаред Кушнер.

По думите на американския президент иранската страна е проявила сериозен интерес към постигането на споразумение.

Макар двете страни вече да са постигнали съгласие по редица въпроси, ядреният казус остава нерешен, като президентът изрази оптимизъм за евентуален бъдещ консенсус.

Военният конфликт

Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран ескалира на 28 февруари 2026 г., когато Вашингтон и Тел Авив започват мащабна съвместна военна операция срещу цели на територията на Иран. Израел обявява операцията под името „Ревящ лъв“ (Lion’s Roar), докато Съединените щати използват обозначението „Епична ярост“ (Epic Fury).

Според израелските отбранителни сили в първата вълна от удари са участвали над 200 изтребителя, които са атакували приблизително 500 цели в различни части на страната. Сред поразените обекти са военни бази, инфраструктура на иранските сили за сигурност, както и съоръжения, свързани с ядрената и балистичната програма на Иран.

Вашингтон и Тел Авив определят операцията като превантивна, насочена към ограничаване на потенциални ядрени и ракетни заплахи от страна на Техеран и към защита на съюзниците им в региона.

Вечерта на 28 февруари израелски официален представител съобщава, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е загинал при въздушен удар в Техеран. По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също потвърждава информацията за смъртта на иранския лидер. Според данни от първите дни на конфликта при атаките са загинали и десетки други високопоставени представители на иранското военно и политическо ръководство.

В отговор Иран започва мащабна ответна операция, включваща балистични ракети и дронове, насочени срещу Израел, както и срещу американски военни обекти и съюзници на САЩ в Близкия изток. Удари са регистрирани в редица държави, включително Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства.

Конфликтът бързо придобива регионално измерение, като в него се включват и проирански групировки в Ирак, Сирия и Ливан. Ескалацията води и до разширяване на военните действия в Ливан, както и до атаки срещу американски бази в Ирак и региона.

Паралелно с това Иран предприема действия за ограничаване на корабоплаването в Ормузкия пролив — стратегически маршрут, през който преминава значителна част от световния износ на петрол, което предизвиква сериозни сътресения в глобалната търговия и енергийни пазари.

Военните действия водят до значителни цивилни жертви и разрушения. Освен удари по военни цели, са засегнати и жилищни райони, болници и училища. По данни от първите седмици на войната стотици цивилни загиват, включително при удар по училище в южен Иран, което предизвиква международно възмущение и призиви за разследване на възможни военни престъпления.

След повече от пет седмици интензивни бойни действия, в началото на април 2026 г. Съединените щати и Иран постигат временно споразумение за прекратяване на огъня с продължителност две седмици, в което е включен и Израел. Въпреки това примирието остава нестабилно и често нарушавано.

Преговорите между страните, включително срещи в Пакистан, не водят до трайно споразумение, а различията по ключови въпроси - особено ядрената програма на Иран - остават нерешени.

В средата на април 2026 г. конфликтът навлиза в нова фаза на ескалация. Съединените щати обявяват и започват военноморска блокада на иранските пристанища и корабоплаването, включително в района на Ормузкия пролив, с цел икономически натиск върху Техеран.

Мярката има значителни глобални последици — цените на петрола надхвърлят 100 долара за барел, а съществува риск от сериозни сътресения в международната търговия и енергийни доставки.

Иран от своя страна предупреждава за ответни действия и заявява, че може да застраши корабоплаването и инфраструктурата в целия регион, ако блокадата продължи.

Междувременно Израел продължава военните операции срещу проирански сили, особено в Ливан, като развива стратегия за създаване на буферни зони по границите си, което допълнително усложнява регионалната ситуация.

Международната общност реагира с нарастваща тревога. Организацията на обединените нации, Европейският съюз, Китай и редица други държави призовават за незабавна деескалация и дипломатическо решение, предупреждавайки, че конфликтът може да прерасне в по-широка регионална война с глобални последици