Неравенство при отпускането на стипендии: трябва ли да се промени практиката в държавните университети

Трябва ли да се промени настоящата практика в повечето държавни университети в България по отношение на отпускането на стипендии? Този въпрос става все по-актуален, след като в редакцията постъпиха сигнали от студенти чрез рубриката ни „Вашият сигнал до Флагман“.

Става въпрос за стипендиите, които получават студентите в онлайн (ОРЕС) среда. В свои писма младежи посочват, че в редица държавни университети значителна част от стипендиите за отличен успех се присъждат на студенти, обучаващи се дистанционно. Според тях проблемът е, че броят на стипендиантите сред явяващите се на присъствени изпити е в пъти по-малък.

Подателите на сигналите смятат, че тази практика не е напълно коректна и следва да бъде преразгледана. Като аргумент те изтъкват, че при онлайн изпитите съществуват по-големи възможности за нерегламентирано подпомагане, което улеснява постигането на по-високи резултати. Това, по думите им, води до по-голям брой отличници сред студентите в дистанционна форма на обучение и съответно до неравномерно разпределение на стипендиите.

Друг проблем, който доскоро съществуваше, също е бил предмет на дългогодишни обсъждания. Става въпрос за ограничението, въведено с постановление на Министерския съвет от 2000 г., според което право на стипендии имаха единствено студентите, обучаващи се по държавна поръчка. Студентите в платена форма бяха лишени от тази възможност.

Тази практика обаче беше променена през 2025 г., когато Върховният административен съд се произнесе окончателно по казуса. Съдът остави в сила по-ранно решение, с което се отменя разпоредбата, ограничаваща достъпа до стипендии само за студентите в държавна поръчка, и призна правото на всички студенти да кандидатстват за финансово подпомагане.

Според магистратите това ограничение противоречи на Закона за висшето образование, който гарантира равен достъп до образование и условия за развитие на всички студенти. Освен това се подчертава, че подобно разграничение създава неравнопоставеност и нарушава конституционния принцип за равенство пред закона. Съдът приема, че студентите, независимо от формата си на обучение, се намират в сходно положение, тъй като покриват еднакви академични изисквания и следват еднакви учебни програми.

В решението се посочва още, че не следва да се допуска дискриминация при предоставянето на стипендии, освен ако тя не е обоснована с обективни критерии като академични постижения. Поради това ограничаването на правото на стипендия единствено въз основа на формата на обучение е незаконосъобразно.

С окончателното си произнасяне Върховният административен съд утвърждава принципа, че всички студенти трябва да имат равен достъп до финансово подпомагане, като по този начин създава предпоставки за по-справедлива и недискриминационна образователна среда в страната.

Въпреки това остава открит въпросът дали ще бъдат въведени допълнителни механизми за контрол и баланс при отпускането на стипендии в онлайн среда. Експерти в сферата на образованието посочват, че е възможно въвеждането на по-строги критерии за оценяване, комбинирани форми на изпитване или допълнителни проверки на знанията, които да гарантират равнопоставеност между всички студенти.

Следим темата в развитие.