Вместо „Добър ден“: Според християнската традиция 40 дни след Великден се поздравяваме с „Христос воскресе“

След Възкресение Христово, в продължение на 40 дни до Възнесение Господне (Спасовден), християните следват стара традиция да се поздравяват не с обичайното „Добър ден!“, а с празничните фрази: „Христос воскресе!“ и отговор: „Воистину воскресе!“ – напомня проф. Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тя обяснява, че в българската езикова практика са възприети две форми на този поздрав – традиционната, архаична версия на църковнославянски: „Христос воскресе!“ / „Воистину воскресе!“, и съвременният ѝ новобългарски вариант: „Христос възкръсна!“ / „Наистина възкръсна!“. И двете са смислово и стилово приемливи, като първата придава по-тържествен и възвишен тон. За сметка на това, смесването на двете езикови системи – например „Христос възкресе“ или „Воистина възкръсна“ – не е езиково правилно и се смята за хибридна, неудачна форма.

Проф. Димитрова пояснява, че представката „воз-“ в старославянската форма „воскресе“ се произнася и изписва „вос-“ пред глухи съгласни като /к/, според правилата на старобългарския и църковнославянския език. В съвременния книжовен български съответната представка е „въз-“ – както в „възкръсна“, „възкача“, „възвелича“ и други. Освен това, в старите текстове глаголът е без наставката „-на“, например „паде“ вместо „падна“.

Наречието „воистину“, използвано в отговора, произлиза от старобългарския предлог „въ“ и винителна форма на думата за „истина“ – „истинѫ“. В църковнославянския език звукът ѫ (голяма носовка) се заменя с „у“ (оу), както е в редица източно- и южнославянски езици и в някои български диалекти. 

Затова и формата „воистину“ се е запазила и до днес в празничния поздравен етикет, като израз на убеденост и тържествена вяра: „наистина, действително, без съмнение“.