Ето колко време трябва да се варят яйцата, за да са безопасни
В навечерието на Великден все повече хора започват да се замислят не само за празничното настроение, но и за това как да преминат през богатата трапеза без неприятни последици за здравето. Темата е особено актуална за онези, които са спазвали продължителния великденски пост и изведнъж се изправят пред изобилие от тежки и разнообразни храни.
Проф. Донка Байкова - специалист по хранене и диетика, обръща внимание именно на този преход, който според нея често се подценява. Тя подчертава, че проблемът не е в самия пост, а в начина, по който след него се възстановява хранителният режим. Великденските пости продължават цели 40 дни и представляват един от най-дългите периоди на хранене без животински продукти. В този интервал от време организмът не приема месо, мляко, яйца и млечни изделия, а риба се допуска само в определени дни.
Това споделя специалистът по хранене в интервю за „Телеграф“ и дава още много препоръки за вкусни, но безопасни за здравето ни празници:
Този тип хранене неминуемо влияе върху работата на храносмилателната система. Ензимите, които участват в разграждането на животинските белтъци, постепенно намаляват своята активност, тъй като просто не са необходими. Именно тук се крие рискът – когато след толкова дълъг период изведнъж се премине към обилна консумация на месо, яйца и мазнини, организмът се оказва неподготвен да ги обработи ефективно.
В резултат на това се създават предпоставки за възпалителни процеси и остри реакции от страна на храносмилателната система. Натоварването не е само количествено, но и свързано с комбинацията от различни тежки храни, които постъпват едновременно. Това може да доведе до болки в стомаха и червата, проблеми с жлъчката, както и до реакции от страна на панкреаса – орган, който играе ключова роля в храносмилането.
Трите основни звена – стомашно-чревният тракт, жлъчно-чернодробната система и панкреасът – работят в тясна връзка помежду си. Те реагират едновременно както чрез нервната система, така и чрез химични процеси в организма. Именно затова, когато едно от тях бъде претоварено, това се отразява на цялостния баланс.
Специалистите съветват празничното меню да бъде подредено разумно и да не се консумират всички традиционни ястия наведнъж. По-добрият подход е те да се разпределят в различни хранения през деня.
Като пример проф. Байкова посочва козунака – символ на Великденската трапеза, но и продукт с висока калорийност и сложен състав. В него се съдържат мляко, яйца, масло, захар и бяло брашно – съставки, които отсъстват по време на поста. Това го прави трудно смилаем, особено ако се консумира в големи количества.
След козунака обикновено следват яйцата, а на обяд – месото, често комбинирано с тежки гарнитури като картофи или ориз. Така натоварването върху организма става още по-голямо. Затова експертите препоръчват да се придържаме към принципа „по едно ястие на хранене“, за да избегнем неприятни усещания и да запазим празничното настроение.
Най-подходящият начин за разпределение на храната през деня е постепенното въвеждане на различните продукти. Сутринта може да започне с малко количество козунак, комбиниран с лека напитка като чай, кафе, разреден айрян или прясна цитрусова напитка. Това подпомага по-лесното храносмилане.
По-късно, около 10 часа, когато семейството се събира, традиционното чукане с яйца може да бъде съчетано с плод или прясно изцеден сок. Това създава баланс и не натоварва излишно организма.
На обяд, ако се сервира агнешко, трябва да се има предвид, че мазнината му е по-трудно смилаема. Затова се препоръчва месото да се консумира охладено, за да може мазнината да бъде по-лесно отстранена. Гарнитурата е добре да бъде от пресни зелени зеленчуци – спанак, лапад, пресен лук и чесън, вместо тежки въглехидратни храни.
Следобедното хранене може да включва десерт, но отново в умерени количества – сладки, козунак или яйце, но не всички едновременно. Вечерята може да бъде по-лека, например салата с яйца.
Разбира се, нищо не налага всички тези храни да бъдат изядени в рамките на един ден. Празникът продължава няколко дни и е напълно нормално част от храната да остане за следващите.
Особено внимателни трябва да бъдат хората с хронични заболявания – гастрити, язви, проблеми с жлъчката, панкреаса или черния дроб. Също така риск съществува и за хора с високо кръвно налягане, повишен холестерол или подагра, тъй като агнешкото месо и мазнините съдържат вещества, които могат да влошат състоянието им.
По отношение на алкохола препоръката е да се предпочитат по-леките напитки. Ако се спазва традицията с ракия, тя трябва да бъде в много малко количество – около 30–50 мл. След това е по-добре да се премине към вино или бира, а още по-добре – към безалкохолни варианти като домашна лимонада.
Важно е също така алкохолът да се приема с достатъчно течности, тъй като той се разтваря във вода. Това означава, че съчетаването му с вода или разредени напитки намалява натоварването върху организма.
Приемът на вода като цяло трябва да бъде увеличен, особено когато храната е по-суха, както е при печеното месо. Ако менюто включва супа и основно ястие, течностите е добре да се приемат между храненията.
Не бива да се подценява и ролята на движението. Традиционното продължително седене около масата често води до преяждане, тъй като усещането за ситост идва със закъснение – около 15–20 минути след хранене. Това означава, че човек може да изяде повече, отколкото му е необходимо, преди да усети, че е заситен.
Затова се препоръчва храната да не се сервира наведнъж в големи количества. По-добре е да се поднася постепенно, което позволява контрол върху количеството и намалява изкушението да се опита от всичко.
Що се отнася до яйцата – те трябва да бъдат добре сварени, минимум 10–13 минути, за да се избегне рискът от бактерии като салмонела. Препоръчително е в празничния ден да се ограничим до около 3 яйца, разпределени в различни хранения. В рамките на няколко дни количеството може да достигне 5–7 яйца, но не наведнъж.
При боядисването на яйцата е добре да се използват по-безопасни бои. Натуралните варианти са за предпочитане, но ако се използват изкуствени, трябва да се внимава особено с ярките цветове, които могат да предизвикат алергии.
„Зеленият цвят е на базата на хлорофил и не алергизира. Да внимаваме с червените изкуствени бои, които често пъти при по-чувствителни лица могат да отключат алергична реакция. Но най-вече там, където през спорите на черупката е влязла боя, аз съветвам да я отстраним. Не синия белтък да го изядем, а точно този участък, където е синята боя, да го премахнем. Освен това къщата се украсява с декоративни яйца, а тези, с които ще се чукнем за здраве и които ще поднесем, да ги държим в хладилника. И да ги изваждаме с панерчето само когато ще бъдат използвани. Защото се развива най-елементарната инфекция – коли-бактериите. Тоест ще ни направи някакво разстройство, тъй като при висока температура яйцата са добра храна за развитие на всякакви гнилости бактерии“, завършва интервюто проф. Байкова.
Коя е проф. Донка Байкова?
Тя е сред водещите специалисти в областта на храненето у нас. Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1981 г. придобива специалност „Хигиена на храненето“. Автор е на над 200 научни публикации и учебни материали. От 1991 г. е доцент, а от 2009 г. – професор. Преподава в Медицинския университет в София, във Факултета по обществено здраве.