Иво Баев: Счупеното доверие пуска кръв – властта е дълг, а законът има не само буква, но и дух

Като общински съветник в Общински съвет – Бургас, избран от политическа сила ГЕРБ–СДС, той заема поста председател на Постоянната комисия по правни въпроси. В своята работа се ръководи от дълбока ангажираност към развитието на местната общност и утвърждаването на правовия ред.

Роден в Бургас, с корени, проследими през поколения в града, Иво Баев възприема Бургас не само като свое минало и настояще, но и като бъдеще за своето семейство и следващите поколения. Личният му и професионален път го формират като човек, отдаден на устойчивото развитие на Бургас и региона.

Неговата визия за просперитета на града е свързана с повишаване качеството на живот чрез чиста околна среда, развитие на зелените пространства, сигурност, достъпно и качествено здравеопазване, активна социална политика, модерно образование, подкрепа за предприемачеството, добре развита инфраструктура и икономически растеж.

Извън професионалната и обществена дейност, той е отдаден на семейството си и възпитанието на своите четири деца. Има изявен интерес към изкуството – притежава една от най-богатите колекции от грамофонни плочи в Бургас, обича музиката, книгите и киното.

Иво Баев вярва в ученето като непрекъснат процес, а в своята работа и обществени ангажименти вижда възможност да бъде полезен на хората. Воден е от убеждението, че истинското образование изгражда личности, способни да сътрудничат, да създават и да живеят с уважение и радост, отвъд съревнованието и сравнението.

- Г-н Баев, какво означава за Вас да бъдете част от местната власт в град като Бургас днес – отговорност или мисия?

- Дълг и отговорност. Да бъда честен в работата си като общински съветник, да бъда безкомпромисен, когато се обсъждат и приемат решения, касаещи живота на хората в Бургас и развитието на града, и да бъда безпощаден, когато се нарушават законите.

Имам самочувствието на образован и модерен човек. Дългият ми професионален опит в адвокатурата ми е дал широк диапазон от знания, изострено чувство за справедливост и прецизен поглед за недъзите в нашето общество. Ето защо считам, че мога да бъда полезен в работата на местната власт.

- Кои са трите най-важни приоритета за развитието на Бургас в следващите 5–10 години?

- Образование, здравеопазване, инфраструктура – макар че спокойно мога да ги подредя по важност и в обратния ред.

- Вярвате ли, че местната политика все още може да бъде близо до хората – и как го постигате лично?

- Местната политика, ако не е близо и за хората, значи не е местна, а е безлична, статична, формална, в крайна сметка безхаберна, а много вероятно и използвана за някакви дребни лични цели.

Опитвам се и се старая да чувам гласа на хората. Но най-вече на тези, които са проактивни и позитивни. Тези, които дори и да са недоволни от нещо, не са просто „хейтъри“ (тази модерна дума, която е модерна, защото това е адски гнусно широко разпространено социално явление), а са хора, с които можеш да разговаряш, да обсъждаш, които могат да предложат решение или поне да те насочат как да се вземе полезното за всички решение на проблем.

Понякога следя какво говорят и „хейтърите“, но внимателно проверявам източника или конкретното лице, доколкото е възможно. За да знам дали зад пост в социална мрежа стои жив човек и да видя дали това, за което се сигнализира, е истина или се търси някаква евтина политическа реклама.
Професията ми на адвокат дава естествена възможност да съм постоянно в контакт с хора – клиенти, колеги, магистрати, съдебни служители, а като общински съветник – с още други различни групи. Умея да слушам. Не пропускам, със или без повод, да се интересувам как хората приемат работата на местната власт, кмета, общинските служители, къде виждат недостатъци и от кое са доволни.

- Какво е най-трудното решение, което сте вземали като общински съветник?

- Лесни решения няма. Иска се четене, информиране по въпроси, които не са ми ясни, или когато ми е необходимо мнение на специалист.

Всъщност имах и едно много трудно решение по време на първия ми мандат като общински съветник, но то е по-скоро политическо, а не свързано с работата на Общинския съвет. Това беше решението да напусна ДСБ и да се върна в СДС. Казвам „да се върна“, защото фактически политическата ми ангажираност започна със СДС.

Някои хора с неприкрита неприязън казаха, че съм бил нахално „прескочил дувара“ и влязъл в СДС. Само че те няма как да знаят, че когато съм бил със СДС, те са били ученици.

Действително това беше едно тежко и трудно решение, дълго премисляно. Аз не вземам лесно решения – такъв съм и в личния си живот. Дълго преценявам „за“ и „против“, често търся вина в себе си за определени събития и причини да се вземат важни решения. Може би това е грешка, но така съм устроен.

Във всеки случай връщането ми в СДС, а оттам и в коалицията ГЕРБ–СДС, както и в групата на ГЕРБ в Общинския съвет, беше тежко, но правилно решение.

Сега мисля, че съм намерил вярното си място. Високо оценявам доверието, което ми е гласувано – от СДС, от ГЕРБ, от хората в Бургас и от колегите в Общинския съвет. Защото това не е доверие просто от една партия към друга – това е доверие от живи хора.

Доверието е много специална работа. Не случайно казват, че е като китайска ваза – счупи ли се, възстановяване няма. Веднъж счупих една чиния от китайски порцелан – пръсна се на стотици малки парченца. Събирах ги половин ден. И не само че са ситни, ами и остри – два пъти се порязах, кръв пусна. Ето така – счупеното доверие също пуска кръв.

- Има ли тема, по която сте променили позицията си с времето – и защо?

- Не се сещам веднага, но е възможно. Ще перифразирам думи на Чърчил – за да се усъвършенстваш, трябва да можеш да се променяш.

Със сигурност едно от нещата, които съм променил като поведение, е готовността за компромис – когато това води до единство и решение в полза на гражданите и Отечеството. Разбира се, ако този компромис не накърнява честта, достойнството и чистата съвест и не влиза в конфликт с идеологията, която следвам.

- Над 40 години в правото – кое Ви държи все още активен и ангажиран?

- Адвокатската работа е да служиш на доброто, да работиш за справедливост, да помагаш на хора – независимо дали става дума за гражданскоправни въпроси или наказателна отговорност.

Освен това така и не се научих да работя рутинно, без да си давам зор и без да се вживявам. Преди няколко дни излизам от съда почти бесен – ядосан на едно невежество, да не кажа правна неграмотност. Случва се и от колеги адвокати, и от магистрати.

Среща ме отвън един съдия и ме пита как съм. Споделям му, че беснея от проявено невежество и безхаберие, а той ми казва: „Как може, 30–40 години работиш това и още се ядосваш?“

Отговорих му: „Кажи ми къде да се запиша на курс по типигьозлък, за да се науча как да не ми пука.“ Е, няма такава следдипломна квалификация. Проверявал съм.

- Как се промени българската правна система през годините, които сте част от нея?

- Българската правна система като рамка е горе-долу същата. Човешкият материал обаче е проблем.

Дали станаха много правните факултети, дали нивото на преподавателите не е същото като едно време, дали студентите са по-нехайни – не знам. Или пък се става съдия или прокурор без нужните знания и житейски опит, а поради зависимости.

Същото важи и за адвокатите – някои си въобразяват, че лесно се изкарват пари с голословни обещания. После, като загубят делото, мънкат извинения или прехвърлят вината на съда.

Бил съм председател на дисциплинарния съд към Адвокатска колегия – Бургас. Изкарах един мандат и казах, че не желая повече. При очевидни нарушения на етика и професионални задължения – нямаше нито една дисциплинарна преписка. После хората ще казват „гарван гарвану око не вади“.

И като ми говорят за корупция – не, проблемът не е толкова корупцията. Проблемът е некомпетентността. В системата влизат хора, които не са подготвени, а те са послушни и манипулируеми, защото знаят, че не им е там мястото.

И в такава среда е изключително трудно да работят кадърните и отговорни магистрати.

А фразата „съдебна реформа“ се превърна в дъвка в устите на хора без реален опит в системата. Същите, които по време на ковида разбираха от имунология и вирусология. И, разбира се, от футбол.