Проучване на "Сова Харис": Шест партии влизат в НС, БСП също ще е част от 52-ото

6 партии влизат в парламента, а според социологическо проучване на "Сова Харис" сигурни за 52-ото Народно събрание вече са и БСП, които са преминали прага от 4 %. Изследването е направено по поръчка на вестник "Труд" и бе публикувано днес.

Първото място се запазва за "Прогресивна България" 33,5 %, втори са ГЕРБ-СДС с 19 %, трети ПП-ДБ - 11,2 %, следвани от ДПС - 9,7%, "Възраждане" - 7,8 %, БСП - 4,5 %, а под бариерата "Сияние" - 3,1 %, която обаче регистрира отчетлив тренд нагоре и нищо чудно да влезе в следващото НС. "Меч" и "Величие" падат надолу от началото на кампанията.

В резултат от предстоящия вот се очертава нов двуполюсен модел в политическото ни пространство. За посоката, в която ще се развиват събитията след изборите, обаче от решаващо значение ще бъдат резултатите на партиите, които ще влязат в Народното Събрание. Важно ще бъде да има възможност да се състави не само правителство, но и квалифицирано мнозинство, което да реформира Конституцията и да избере нови ръководства на регулаторните органи. 

Според получените резултати трета политическа сила се очертава коалицията ПП-ДБ, която може да има решаващо значение при създаването на реформаторски блок. ДПС се очертава като четвърта политическа сила с шансове в коалиция да може да контролира квалифицираното мнозинство и да има влияние върху промените в съдебната система. Шансовете за това обаче намаляват, ако в парламента влезе и шеста политическа сила - тогава относителната тежест на партията на Делян Пеевски ще намалее. В този план се вижда и значението на присъствието в НС на коалицията “БСП-Обединена левица”. “Възраждане”, чието място в новия парламент изглежда сигурно, се очертава като коректор, който като опозиция може да влияе върху редица важни решения.

Резултатите от изследването сочат, че темата за високите цени и инфлацията се е превърнала в ключова за предизборната кампания. За повече от половината избиратели това е най-важният въпрос. Това е така, след като 69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен, че ще са затруднени да се издържат. Едва около една четвърт смятат, че няма да се стигне дотам. Това означава, че болшинството от хората се чувстват на ръба, поради което търсят сигурност и промяна на статуквото.

Преобладаващата част от избирателите разбират, че проблемите с инфлацията и цените зависят главно от външнополитически обстоятелства. По тази причина оценката на политическите сили за военните конфликти и за позиционирането на България в тях се оказва основополагащ фактор при оформянето на подкрепата за отделните партии.

Данните показват ясно изразено обществено неодобрение към подписването на споразумението с Украйна от служебното правителство на Андрей Гюров. Делът на отрицателните оценки е доминиращ, докато високият процент на колебаещите се подсказва недостатъчна информираност или сложност на темата. Това е индикатор за дефицит на легитимност при външнополитически решения, взети от служебна власт.

Обществото предпочита умерена и балансирана външнополитическа линия по отношение на войните в Украйна и Иран - мнозинството подкрепя дипломатически подход, отчитащ интересите на всички страни. Подкрепата за пълно съгласуване с линията на Европейската комисия остава ограничена, което говори за търсене на по-автономна национална позиция. Значителният дял на неопределилите се показва несигурност по отношение на сложната международна обстановка.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, направено специално за вестник “Труд news” от Агенция СОВА ХАРИС в периода 2 - 6 април 2026 г. сред 800 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,5%.