Иран пак затвори Ормузкия проток след ударите на Израел в Ливан, примирието увисна

Иран отново затвори Ормузкия проток, след като Израел нанесе нови тежки удари по Ливан, довели до стотици загинали, а това веднага постави под въпрос крехкото примирие, договорено между САЩ и Техеран. Новината за новото блокиране на най-чувствителната морска артерия в света в момент, когато дипломатическият прозорец и без това изглеждаше нестабилен, потвърждава Асошиейтед прес. 

Агенцията, цитирана от БТА, съобщава, че Иран е затворил протока отново в отговор на израелските атаки срещу цели на Хизбула в Ливан, а американският вицепрезидент Джей Ди Ванс вече определи примирието като нестабилно.

Проток не е просто географска точка на картата, а коридорът, през който преминава около една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Reuters подчертава, че смущенията там вече са оставили десетки кораби в изчакване, а възстановяването на нормалния трафик може да отнеме седмици, дори при формално примирие. Само към 8 април в района остават около 187 танкера с приблизително 172 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти.

Новото затваряне на Ормузкия проток идва в момент на остър спор какво всъщност включва примирието. Иран и посредникът Пакистан настояват, че спирането на огъня трябва да обхване и Ливан, докато Израел и САЩ поддържат тезата, че сделката не се отнася до операциите срещу „Хизбула“. Именно този сблъсък в тълкуването на договореното временно примирие доведе до нови ирански атаки по близките арабски страни и до затваряне на водния път, който Техеран използва именно като лост за натиск и като сигнал, че няма да приеме Ливан да бъде оставен извън рамката на примирието.

Значението на Ормузкия проток обаче не се изчерпва с петрола. По данни на Европейската комисия около 8,5% от LNG за ЕС, 7% от петрола и цели 40% от реактивното гориво и дизела за европейския пазар минават през този маршрут. Това означава, че всяко ново блокиране не удря само държавите от Залива, а има пряко отражение върху енергийната сигурност на Европа, върху авиосектора и върху цените на горивата. Затова Брюксел вече предупреждава, че енергийната криза, свързана с конфликта около Иран, няма да бъде краткотрайна, съобщава Ройтерс.

Именно заради тази тежест повече от 15 държави вече работят по механизъм за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Това съобщи френският президент Еманюел Макрон, който едновременно приветства примирието и настоя Ливан също да бъде включен в усилията за деескалация. Това е важен детайл, защото показва, че протокът вече не е само двустранен спор между Вашингтон и Техеран, а глобален проблем, който засяга търговия, енергетика и сигурност на много държави едновременно.

Така най-големият въпрос след новото затваряне на Ормузкия проток не е само дали примирието ще издържи, а дали светът няма отново да влезе в режим на принудително чакане - на танкери, на дипломатически решения и на следващия военен ход. Защото в момента Ормузкия проток е повече от пролив. Той е барометър за това дали Близкият изток се движи към успокояване, или към нова, още по-опасна фаза на конфликта.