Празничните добавки са унижение за пенсионерите
Унизителният обществен дебат за празничните добавки към пенсиите подчертано действа деморализиращо върху цялата българска общност. Младите, работещите, ясно разбират, че това, което предстои и ги очаква за в бъдеще, не е добро. Че годините в пенсия за българина са всъщност време за оцеляване и мизерия, а не спокоен заник на житейския път. И естествено, предпочитат да живеят в настоящето, с усещането за обреченост на старини.
В последните години неизменно въпросът за добавките вгорчаваше всеки един празник. Разделението на хората на „богати“ и бедни пенсионери е белег на морален упадък на обществото като цяло и времето, в което живеем. И ако пенсионерът с 400 евро е беден, този с 630 богат ли е? Ако единият мизерства, другият охолно ли живее? Решението е по-голяма сума да получат онези с пенсии под линията на бедност, а другите с пенсии до размера на минималната заплата да вземат по-малка помощ. Общо около милион и шестотин хиляди ще получат някакви добавки за празника.
И сега първият стряскащ въпрос е защо в уж европейска България има хора, които получават пенсии, чийто размер е под линията на бедност – и то не малък брой хора. Другата група са с месечни доходи до минималната работна заплата, които също мизерстват. Добавете към тях и т. нар. работещи бедни – именно тези на минималната работна заплата. Добавете и другите пенсионери, които няма да получат добавки, защото са с 10, 20 или 50 евро над определените критерии.
Излиза, че не групи, а огромни маси от народа ни живеят в условията на бедност, едва свързвайки двата края. Хора, които не се хранят качествено, които не се отопляват нормално, които спестяват, за да се лекуват, или просто не го правят. Българи, които са заставени да избират между храна, топлина и здраве. Това е резултатът от няколко десетилетия преход. Ако приемем, че комунизмът е бил зло и сме живели зле в него, докъде ни отведе този преход? От лошо към много по-лошо. И затова вина имат всички партии и политици през тези три десетилетия и нещо. Горди членове на клуба на богатите, драпахме за там, за да осмислим за пореден път истината, такава, каквато е. Ако преди в джобовете ни дрънкаха стотинки, сега дрънкат евроцентовете. Не по врат, а по шия. Бедни, тъжни, оцеляващи. А по телевизиите ни лъжат от екрана как сме забогатели вече. Толкова сме богати, че се делим и за празничните добавки. И оказва се, че няма за всички. И че разслоението сред възрастните не е бедни и богати, а бедни, по-бедни, безнадеждно бедни.
Валентина Стойчева, Русе за вестник Ретро.