Махат такса "сградна инсталация"

Министерството на енергетиката предлага нов модел за изчисляване на разходите за т.нар. сградна инсталация в сметките за парно. Проектът вече е публикуван за обществено обсъждане и идва в момент, в който темата за отоплението в София отново е във фокуса на обществения дебат заради поисканото поскъпване на топлинната енергия.

Новината засяга хиляди домакинства в столицата и в други градове с централно топлоснабдяване, защото именно компонентът „сградна инсталация“ от години е сред най-оспорваните елементи в сметките. Причината е ясна - това е частта, която се начислява за топлината, отдадена от общата вътрешна инсталация в сградата, дори когато отделни собственици твърдят, че не ползват активно отопление в жилището си.

Според публикувания проект на Министерството на енергетиката целта на промените е да се запълни правен вакуум след отмяната от съда на старата формула за отчитане на енергията, отдадена от сградната инсталация. В мотивите на ведомството е записано, че новият механизъм трябва да се базира на обективни, публично достъпни и проверими данни, свързани с конкретната сграда и нейното потребление.

По данни от проекта в изчисленията ще се отчитат няколко фактора. Сред тях са общата инсталирана мощност на отоплителните тела, периодът, през който сградата е била топлоснабдявана, видът на вътрешната отоплителна инсталация, класът на енергопотребление на сградата, температурата на въздуха в сградата и външната температура за съответния период. Това показва, че държавата не предлага пълно отпадане на таксата, а нов начин за нейното пресмятане.

На този фон в публичното пространство се появи и спорът дали става дума за реално „махане“ на таксата, или за козметична промяна. В интервю за NOVA NEWS адвокат Мартин Костов коментира, че новата формула въвежда възможност да се взема предвид енергийната ефективност на сградата, но само през два коефициента - 0,10 и 0,15. По думите му логиката на досегашния модел остава, а рискът е при липса на сертификация сградата да бъде третирана като такава с най-ниска ефективност, което да води до по-високи сметки.

Костов обръща внимание и на втори елемент в новата формула - вида на сградната инсталация и по-точно дали тръбите са видими или не. Според изложената в ефира позиция при видими тръби се приема по-високо топлоотдаване в общите части и жилищата, което влияе върху крайната стойност. Така дебатът се измества от въпроса дали сградната инсталация изобщо ще съществува към въпроса как точно ще се разпределя този разход между живеещите в една сграда.

Темата стана още по-чувствителна заради заявлението на „Топлофикация София“ за увеличение на цената на парното и топлата вода от 1 юли 2026 г. По публикувани данни дружеството е поискало ръст от 29%, като е предложило нова цена от 89,63 евро за мегаватчас. Като мотиви са посочени по-високите разходи за природен газ и нуждата от ремонти по топлопреносната мрежа.

Точно тук се пресичат двете линии на общественото недоволство - искането за по-висока цена на топлинната енергия и новият модел за изчисляване на сградната инсталация. За потребителите това означава, че разговорът вече не е само за цената на мегаватчаса, а и за начина, по който крайната сметка ще се разпределя вътре в сградата. При сгради без енергиен сертификат или с по-неблагоприятни технически характеристики това пряко засяга месечните разходи на хората.

Проектът на наредбата е отворен за обществено обсъждане до 12 април. Това дава кратък срок на граждани, етажни собствености, енергийни дружества и експерти да изпратят становища по текста. Оттук нататък най-важният въпрос е дали след консултациите Министерството на енергетиката ще запази заложените параметри или ще преработи формулата така, че тя да отговаря по-ясно на съдебните мотиви и на обществените критики.

За хората с парно в София и в останалите топлофицирани градове това е тема с пряк финансов ефект. Новият модел не отменя спора около сградната инсталация. Той го пренася в следваща фаза - как да се измерва по-справедливо топлината, която се отдава от общата система, и как тази стойност да не се превръща в източник на постоянни конфликти между потребители, топлинни счетоводители и доставчици.