Исторически момент: Artemis II полита към Луната след броени часове с 4-членен екипаж

Броени часове остават до изстрелването на първата от над 50 години ракета с екипаж, която ще стигне до естествения ни сателит - Луната. Artemis II ще бъде изстреляна от площадката на Космически център „Кенеди” и се очаква четиримата астронавти - инж. Кристина Кох, пилотът Виктор Глоувър, физикът Джеръми Хенсън и авиаторът Грегъри Уайсман, да стигнат до Луната, да я обиколят и да се върнат успешно.

Мисията „Artemis II” ще стартира точно в 01:24 ч. българско време (6:24 PM източно време), като часът е точно определен, за да може да се оптимизира полетът на ракетата и последващата ѝ траектория до Луната.

Четирите основни двигателя ще бъдат запалени 7 секунди преди изстрелването, ще бъдат пуснати на максимална мощност и ако няма проблеми, ракетните бустери ще бъдат запалени, за да се изстреля кораба. Първите 2 минути от полета ще бъдат критични. На приблизително 48 километра от повърхността, със скорост от приблизително 5000 км/ч. ще се отделят буустерите. Полетът е напълно автоматизиран, но въпреки това ще бъде следен в реално време от Уайсман.

Самият полет до Луната е много прецизно изчислен, а траекторията на Artemis II - така зададена, че да ползва гравитацията на Земята като допълнителен ускорител към крайната цел.

Космическият кораб ще обиколи планетата ни няколко пъти, за да набере скорост, след това ще се изстреля с нарочна маневра към спътника. Там, с помощта на гравитацията, той ще обиколи Луната от тъмната ѝ страна и ще се насочи обратно към Земята. Целият полет ще продължи 10 дни.

Очаква се навлизането в земната атмосфера да бъде с приблизителна скорост от 40 000 км/ч., което е абсолютен рекорд. „Кацането” ще бъде над вода - Тихия океан край брега на Сан Диего, където американските военноморски сили ще посрещнат кораба и ще доведат до сушата астронавтите.

Мисията „Artemis II” е сравнима с „Аполо 8” - първата лунна мисия от програмата „Аполо” през 1968 г. За разлика от тогава, сегашната мисия няма да влезе в лунна орбита, а ще заеме т.нар. „свободна траектория на връщане” - също като „Аполо 13”, за която имаше сериозни опасения, че може да се разбие и само навременната реакция и креативност на астронавтите на борда спаси кораба. 

Реално очакванията са с “Artemis II” да се постави начало на нова вълна от космическата надпревара и това да са първите стъпки към евентуалната колонизация на естествения спътник на Земята, който е богат на хелий-3 - едно от най-обещаващите горива на бъдещето, което би могло да се ползва за генератори от ново поколение, ползващи ядрен синтез, вместо разпад.