Президентът: Служебен кабинет няма мандат за дългосрочни ангажименти към Украйна

Държавният глава обвини служебната власт, че поема дългосрочни външнополитически и стратегически ангажименти без достатъчна институционална легитимност и без необходимия обществен дебат.

Хората имат право да знаят кой, кога и с какъв мандат поема международни ангажименти от името на България, особено когато става дума за сигурност, война и решения с дългосрочни последици. Именно затова острата реакция на президента Илияна Йотова срещу подписаното от служебния кабинет споразумение с Украйна излезе далеч отвъд рамките на обикновен институционален спор и постави въпроса дали временна власт може да обвързва държавата с действия, чието отражение ще се усеща дълго след края на собствения й мандат.

Подписването на дългосрочно споразумение с Украйна от служебен кабинет е неадекватно, посочи държавният глава. По думите й нито министър-председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на външните работи са информирали нея и президентската институция за предстоящото посещение в Украйна, за целта му и за състава на делегацията.

Президентът заяви, че с подписването на споразумение с Украйна за сътрудничество в областта на сигурността премиерът Андрей Гюров е нарушил недопустимо диалога между институциите и е показал липса на институционално възпитание. Според Илияна Йотова подобен акт не може да бъде подценяван, защото става дума за тема с пряко отношение към външната политика, националната сигурност и стратегическите ангажименти на страната.

По думите на държавния глава подписването на такова споразумение е неадекватно и по още една причина - служебният кабинет има твърде кратък хоризонт на управление и не разполага с реалната възможност нито да изпълни подобен документ със съдържание, нито да го реализира в дългосрочен план. Според президента международни документи от такъв характер трябва да бъдат подписвани от редовен кабинет и от новоизбрано Народно събрание, след широка дискусия и с ясно участие на българското общество.

Йотова уточни, че до този момент премиерът не е потърсил контакт с нея, а текстът на споразумението е бил предоставен на президентската институция едва след настояване от нейна страна. Тя посочи, че още предишния ден е опитала да се свърже с Андрей Гюров, но разговор не се е състоял по технологични причини. В днешен телефонен разговор обаче президентът го е предупредила, че реакцията й ще бъде изключително остра, защото не смята за редно толкова важни въпроси да се решават по този начин и без необходимата координация между институциите.

По думите на президента Илияна Йотова подписаното споразумение е слаб и остарял документ, който не отчита реалната обстановка и промените на бойното поле във войната в Украйна. Държавният глава подчерта, че в текста липсва ясна защита на интересите на българската отбранителна промишленост, а формулировките в него са прекалено общи и лишени от конкретика. Според нея документът не съдържа финансови ангажименти и на практика не създава реални обвързвания за България. „Според мен това е по-скоро политически акт, слабо замислен и слабо изпълнен“, посочи още президентът.

Илияна Йотова разшири критиката си и към действията на кабинета по вътрешните проблеми на страната, като коментира мерките срещу ръста на цените във връзка с кризата в Близкия изток. По думите й директните помощи могат да се приемат единствено като първа, макар и ограничена стъпка, докато останалото засега остава в сферата на обещанията. Президентът направи остър паралел между бързината, с която правителството подписва международни споразумения, и забавянето при вземането на реални решения в подкрепа на българските граждани.

„Бързината, с която се подписват от кабинета международни споразумения, е обратно пропорционална на бързината, с която се взимат необходимите мерки. А те не бих казала, че са адекватни, ако въобще някога проработят“, заяви Илияна Йотова.

Държавният глава припомни още, че при назначаването на служебното правителство е поставила две ясни задачи - провеждането на добре подготвени, прозрачни и честни избори, както и предприемането на адекватни икономически и социални мерки в защита на българските граждани. Според президента именно това е истинският мандат на едно служебно управление, а не поемането на дългосрочни външнополитически ангажименти, които по правило трябва да бъдат обсъждани и решавани от редовна власт с ясен парламентарен гръб.

Йотова обърна специално внимание и на усложнената международна обстановка, като подчерта, че войната в Близкия изток поставя пред правителството още една тежка и неотложна задача - гарантирането на сигурността на българските граждани. Според нея именно в тази посока трябва да бъдат насочени основната енергия, ресурсите и усилията на изпълнителната власт. Така президентът ясно очерта приоритетите, които според нея трябва да стоят пред служебния кабинет - стабилност в страната, защита на хората и отговорни решения в условията на нарастващо регионално и международно напрежение.

В основата на цялата й позиция стои едно ясно предупреждение - в моменти на геополитическа нестабилност и вътрешнополитическа несигурност държавата не може да си позволи действия на инерция, формални жестове или прибързано подписани документи без ясна обществена, институционална и парламентарна тежест. Според Илияна Йотова решенията, които засягат сигурността и международната ориентация на България, трябва да бъдат вземани внимателно, отговорно и с мисъл за националния интерес, а не с логиката на краткия политически момент.