Иван Тренев: Убийството на Левски е политическо, поръчано от граф Игнатиев

Убийството на Апостола на свободата Васил Левски е политическо, поръчано от руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев. Това каза авторът на книгата „Васил Левски. 150 години безсмъртие. Уставът на БРЦК“ Иван Тренев във видеокоментар, публикуван във Фейсбук. 

„Изказаха се какви ли не мнения дали графът е участвал в убийството на Васил Левски, но най-лошото е, че българският народ отново е разделен. Повечето хора, които са ангажирани политически, вярват на фикции, а не на документите. Те стават продължение на това робство, в което живеем около 150 години“, добави той и побърза да „успокои“ хейтърите, като изтъкна, че не е нито русофил, нито русофоб. 

Писателят се аргументира, като цитира документи и извадки от „Записките на ген. граф Николай Игнатиев“. Книгата е издадена през 1986 г.

„Граф Игнатиев е един от великите международни политици. Българите трябва внимателно да четат записките му, да ги анализират и да ги приложат, за да може народът ни да е единен и да се бори за достойно бъдеще“, коментира той.

Според него са беспорни доказателствата, че руският посланик е участвал в убийството на най-великия мъж в Европа - Васил Иван Кунчев. Едно от тях е това, че след процеса, на който Левски е осъден, графът докладва на своите началници в Русия за щастливия по думите му изход от българското съзаклятие. 

„В писмо до Филип Тотю през 1869 г. Дяконът отказва да търси съдействие от Русия. Апостолът на свободата споделя, че е работил с руснаци, които не са били на неговата страна. Искал е българският въпрос да се реши с български усилия“, обясни писателят. 

„В своите записки Игнатиев говори за българите като племе, за които Русия трябва да се грижи. Той твърди, че целта на империята е да държи в нравствено подчинение съседните области като България и да превърне населението ни в послушно оръдие на руската политика“, добави той. 

„Дипломатът отбелязва как страната му трябва да използва българите за своите цели и да ликвидира националното ни освободително движение. То трябвало да е марионетка на руската дипломация. Аргументът за това е писмо от 25 януари 1873 г. до канцлера Горчаков, в което тържествува за т.нар. софийска афера, както той нарича убийството на Васил Левски“, заяви Тренев. 

Той припомня, че в своите записки Игнатиев говори за българите като племе, за които Русия трябва да се грижи. Графът твърди, че целта на империята е да държи в нравствено подчинение съседните области като България и да превърне населението ни в послушно оръдие на руската политика, изтъкна писателят. 

„На заседанията на Софийската извънредна комисия има едно задкулисие. Всички членове на комисията за поставени лица. Българите са одобрени за членове не само по волята на султана, но и от всесилния руски посланик в Цариград, който е с прякор вицеимператора. Включени са по негово настояване в личната квота на руския посланик последователят на комисията грузинеца Али Саиб паша, Иванчо Хаджипенчович, който е българин, но отявлен туркофил и скрит русофил, имал тайна задкулисна връзка с граф Игнатиев“, добави той.

„Целта на тази негова лична квота в комисията е унищожението на българското национално освободително движение или подчиняването му на целите на руската дипломация“, заяви Иван Тренев.

„Графът е искал да е сигурен, че Левски ще бъде осъден на смърт и екзекутиран. „Съдебният“ състав е натоварен с мисията да се разправи с революционните дейци и да издейства смъртната присъда на Апостола. Сценарият пише руският посланик, който действа подло и задкулисно, като успява да удари българската революционна организация в сърцето й чрез зависимите лица, своите агенти българи и османските софийски комисари“, подчерта той.

Според него плановете на руския император не са включвали създаването на самостоятелна българска държава. „Затова графът е бил много доволен да види Левски обесен. С убийството на дякона, граф Игнатиев доказа на българските революционери, че техните самостоятелни акции са обречени и няма да бъдат допуснати от Русия. Българското революционно движение според него трябва да обслужва целите на страната му, а не обратното“, коментира писателят-музикант. 

„В своите записки дипломатът пише, че българите трябва да са техни съюзници и оръдия на тяхната политика. Според Игнатиев само за постигането на тази цел Русия може да пренася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождение и засилване. Графът изтъкна, че да се жертват руските интереси е погрешно“, добавя той.

„С обесването на Васил Левски граф Игнатиев постига важна цел на руската политика на Балканите – възвръщане на контрола на българското освободително движение. Според него не бива ние да се освобождаваме сами, а трябва това да стане от Русия, за да сме разделяни и подчинявани. Затова Левски е предупреждавал многократно“, заяви Тренев. 

„Обесването е поръчано от графа, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисарите за смъртното наказание на Апостола. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 55 и 56 от действащия султански указ, които предвиждат бунтът да е бил действително осъществен. Само, ако има обявен такъв или въстание, престъплението може да се счете за съставомерно и подбудителят носи наказателна отговорност“, обясни той.

„През 1872-1873 г. обаче бунт няма, макар че Любен Каравелов по внушения, както по-късно сам признава, се опитва да подбуди Левски към такива действия“, подчерта писателят. 

Според него Каравелов е руски агент.

„Чрез писмата му до Левски от 30.10.1872 и 2.11.1872 г. Левски отхвърля призива на Каравелов и отказва да обяви въстание. Това го прави неотговорно лице по обвиненията, но въпреки това ги приемат за съставомерни. Третират го по-строго от допустимото като му формулират произволно по тежки обвинения, с което предрешават съдбата му“, добавя той.

„След залавянето на Димитър Общи и масовите арести из България Николай Игнатиев е притеснен. Каравелов помага на руското разузнаване. Той стои в драмата на 1872-1873 г. като допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на османската полиция. След арабаконашкият обир председателят на БРЦК е извикан в Букурещката префектура, съобщават му, че Високата порта е протестирала и трябва да напусне страната. На 7.12.1872 руският посланик в Цариград изпраща тревожна инструкция до руския генерален консул в Букурещ, който трябва да съдейства на Каравелов да бъде укрит за известно време и да се спаси от искането за екстрадиция. Бил е много ценен за руските дипломати и това доказва чии интереси е защитавал“, изтъкна Тренев. 
 
В записките на графа пише още, че тъй като верността на Михаил Сръбски към руснаците и недоверието към Австрия не можаха да бъдат подложени на съмнение, а българите представлявали само суров материал без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество, то се предполагало, че всички сръбско-български земи, които се отдаде да бъдат освободени от турско иго, да се съединят в границите на Южнославянска федерация под властта на княза.

Според руският дипломат за свой съюзник и приятел в Европа може да бъде смятан само тези, чиито главни интереси не противоречат на техните, които може в даден случай да помогнат значително и даже страната му да се доближи до решаването на историческата задача – завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождение и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.