Училището – свещено място или страшна Коза ностра

Да позволиш да те рекетират без и знак на протест – е проява на слаба воля. Но дали си заслужава да оставиш детето си да се чувства „второ качество” само защото не ти се дават тези пари? Затова и много родители се съгласяват на изнудването, нищо че всяка година им искат по 20 лева да се оправи пукнатината на дясната стена, а тя все така си стои. Човек ще рече, че на именно тази пукнатина се крепи целият училищен бюджет година след година. Добре че тук-там има някоя неизмазана стена, та да може да се събере и някой лев. Не знам какво ще правят, когато всичко най-сетне е измазано с три-четири бои, когато всички пукнатини са запълнени и всички тебешири – подменени. Тогава си представям как директорите през нощта правят изкуствени дефекти, свалят мазилка, прибират закупените специални непрахови тебешири в огромно хранилище.

Истината е, че този метод на „рекетиране”, както го наричат всички, датира отдавна. Още от времето, когато класните ръководители биваха задължително поканени на локум и лимонада в домовете на родителите. Тогава апартаментите в панелките обезателно се лъсваха, като че ли ще пристига Тато. На учителите се даваха малки подаръци – ей така, за здравето, а и за отличните оценки на „малкия калпазанин”. Тогава това се наричаше „традиция”, сега – „рекет”. С годините се променят само понятията, не методите. Разбира се, че всеки ще иска детето му да има помагала, да има хубави учебници. Но винаги е било странно как се препоръчва едно определено издателство, а не друго – и по какво се различава учебникът по история? По историята ли?

Един родител разказа неотдавна, че е присъствал на родителска среща, която в повечето си точки от дневния ред е приличала на отчетно-разходно събрание на търговско дружество. В 9 точки от 10 е ставало въпрос за пари, а в десетата е ставало въпрос за необходимите материали, които трябва да донесе всеки родител. Мисля си обаче – ако това наистина отива за доброто на нашите деца – в крайна сметка къде тук е рекетът? Всичко в наши дни се разбира ужасно крайно – ако не отстъпиш място на възрастна жена в автобуса – това е дискриминация, ако загледаш хубаво момиче в задника – това е сексуален тормоз, ако ти поискат пари за учебни пособия – това е рекет. Не можем ли да му отпуснем края и да приемем нещата по начина, по който са. Все пак не са започнали да ни събират пари за презервативи за учениците, нали?