България губи население, вече сме 6,4 млн., но пък доходите растат

През 2026 година България остава с около 6,4 милиона души население, но страната продължава да изпитва сериозен демографски спад, започнал още през 80-те години. Според данни на Националния статистически институт (НСИ), страната губи жители, а миграционните процеси – вътрешни и външни, се отразяват на регионалното разпределение на населението.

Тези процеси водят до обезлюдяване на цели села и райони. В България има над 5200 населени места, но почти 200 от тях нямат нито един жител, както посочи председателят на НСИ Атанас Атанасов. Обезлюдяването на по-малките населени места и миграцията на хора към по-големите градове, и най-вече към София, са част от дългосрочния демографски процес.

„Това не е нова тенденция. Тя започва през 1985 година, когато България имаше почти 9 милиона население. Всяка година наблюдаваме намаляване на броя на хората, които живеят в малките населени места, както и увеличение на тези в големите градове“, каза Атанасов. През последните години населението на Видин е намаляло с 25%, а на Смолян – с близо половината.

Междувременно, въпреки демографския спад, данните показват увеличаване на доходите в страната, което води до постепенно повишаване на жизнения стандарт. Инфлацията, която е основен показател за икономическото състояние, показва повишаване на разходите, но също така делът на разходите за храна намалява, което може да се тълкува като показател за по-високи доходи.

Според Атанасов, делът на разходите за храна вече е под 30%, докато през 90-те години той е бил около 50%. Това означава, че средното домакинство в България харчи по-малка част от бюджета си за основни продукти, което е положителен индикатор за подобряване на икономическата ситуация в страната.

Не само миграцията е причина за демографските проблеми, но и по-високата смъртност, съпоставена с раждаемостта. Въпреки че има очевидни признаци на икономическо подобрение, демографският спад остава сериозен проблем, който ще продължава да влошава неравенствата между различни региони на страната.

„Няма разминаване между населението и правоимащите лица за избори“, поясни Атанасов, като посочи, че НСИ се занимава с преброяването на населението, включително чужденците, пребиваващи на територията на България, докато правото на глас е на българските граждани.

Прогнозите показват, че за в бъдеще ще се засили изселването от страната, но сега повече от всякога е необходимо да се търсят начини за преодоляване на демографския проблем и осигуряване на устойчиво развитие на страната, като се намалят неравенствата и се повиши качеството на живот.