В Спешната помощ заплатата е 1100 евро, а 50 % от местата са незаети

Не чакайте спешна помощ, по-добре извикайте такси. Този съвет често получават хора, които търсят помощ за болен на 112. Ако състоянието на пациента не е животозастрашаващо, далеч по-сигурно е бързото му транспортиране с такси или със семейния автомобил, отколкото чакането на линейка.

Причината е липса на лекари и критично малкият брой екипи в Спешна помощ. В София, например, където минимумът е 80 екипа на денонощие, налични са едва 10-12, които в редки случаи стигат до 15, пише Труд.

50% от местата за лекари в спешните центрове в цялата страна от години стоят незаети. Липсващите медици в края на миналата година бяха над 350. Причината не е само ниското заплащане, признават медици, които са минали през спешни отделения. Те обясняват, че напрежението е огромно, а неразбирането и неглижирането на труда им ги кара да напускат. От години медици и шофьори в Спешна помощ настояват за преминаване към по-висока категория труд, но това не се случва.

“Уморих се 15 години да говоря за проблемите в Спешна помощ”, казва д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ /НАРСМП/. Тя обяснява, че през последните години заради честите смени на правителства и министри, няма кой да чуе проблемите им.

В момента основната заплата на лекар в Спешна помощ или спешно отделение е около 1 110 евро. “Трудно е да се работи Спешна медицина в България. Имаше някои положителни неща - заплатите ни не са толкова ниски, колкото бяха преди 10 г., имаме център за обучение и квалификация, имаме по европейски проект нови ленейки и ново оборудване. Част от спешните отделения бяха ремонтирани, филиалите на Спешна помощ бяха реновирани, но няма хора”, казва д-р Кателиева. Тя обяснява, че хора няма защото професията е рискова, тежка и често са обект на агресия. “Ако един шофьор на Спешна помощ не изпълни повикването на код червено - това са пациенти в животозастрашаващо състояние, със сърдечен или дихателен арест- в рамките на 8 минути, има опасност след това целият екип да отговаря за закъснение на повикването. Понякога това е невъзможно, защото разстоянията не могат да се вземат за 8 минути. Но за да успеят, колегите ми дават всичко от себе си - движат се с максималната възможна скорост.

В спешната медицина животът е в минутите”, казва Кателиева и допълва, че резултатът са фишове за глоби и последващи дълги обяснения, за да отпаднат глобите. “Част от шофьорите ни стават и жертви на катастрофи. Когато се движиш при специален режим, трябва да пазиш всички останали участници в движението, нищо че и те са длъжни, виждайки светлината на лампата и чувайки сигнала на сирената, да осъзнаят, че някой се бори за човешки живот. И да отбият встрани, за да може линейката по-бързо да се придвижи в трафика. При случая преди дни край с. Момин сбор, колегата е бил и със светлинен и звуков режим, но явно никой от участниците в движението не му е съдействал и той се е озовал между ТИР и автобис и е платил с живота си”, припомня трагичния инцидент д-р Кателиева.

Нейни колеги твърдят, че всички шофьори на линейки, които преди година заминаха за Кочани, за да докарат в български болници пострадали от пожара в дискотеката са получили фишове за глоби, независимо от факта, че са били ескортирани от полицейски коли.
Спешни медици разказаха пред “Труд news”, че млади лекари влизат в Спешна помощ за по няколко месеца, което им осигурява добър старт за работа в болници из цяла Европа. Там стартовата заплата за лекари в Спешна помощ била 5 000 евро.