Днес погребаха 15-годишния Алекс

15-годишният Александър Макулев, който загина на Околчица, бе погребан днес на гробищата в софийския квартал Малашевци. Поклонението се извърши в тесен семеен кръг, като присъстваха само най-близките му. 

При полагането в гроба му бе прочетен текст, написан за него от Асен Асенов. 

Публикуваме го тук:

"Ето това успях да напиша за моя скъп 15-годишен приятел Сашо от Петрохан.

Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването.
Днес изпращаме едно тяло.
Но не и Сашо.
Сашо е тук.
Усеща се.
Присъства.
Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече.
Тиха сила.
Доброта.
Светлина.
Вълшебство.
В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив.
Избягваше погледи.
Като че ли все още търсеше мястото си в този свят.
Но това продължи съвсем кратко.
След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.
Уверен.
Буден.
Присъстващ.
Не просто пораснал.
А пораснал навътре.
Той разбира света дълбоко.
Без шум.
Без да се налага.
Просто е.
И точно в това „просто е“ има сила, която липсва на много от нас.
Но най-силното в Сашо е сърцето му.
Той вижда другия.
Без да бъде помолен - е до теб.
Пита дали имаш нужда от нещо.
Грижи се.
Забелязва.
Присъства.
Това е доброта, която не се учи.
Това е доброта, която се носи.
Днес сме тук, защото едно дете е убито.
И това не е просто трагедия.
Това е истина.
Истина, която боли.
Истина, която не може да бъде омаловажена.
Истина, която не може да бъде обяснена удобно.
И ако днес не я погледнем такава, каквато е -
утре няма да имаме право да говорим за справедливост.
Огледайте се.
Тук.
Днес.
В България.
Попитайте се -
колко процента от това, което чуваме, е истина.
И колко - удобна лъжа.
Защото когато истината липсва,
се случва това, което се случва днес.
Но има нещо, което не може да бъде убито.
Духът.
И Сашо е този дух.
Той не си тръгва.
Той е.
Той е на място със светлина.
Сред хората, които обича.
На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.
А ние оставаме тук.
С отговорност.
Да не мълчим.
Да не се лъжем.
Да не приемаме лъжата за нормална.
За мен е чест да съм до Сашо.
Да го познавам.
Да го усещам.
Той не оставя просто спомен.
Той оставя мярка.
Мярка за доброта.
За човечност.
За истина.
За мен е истинска чест, Саше!"