Войната в Залива вдига петрола и пълни руската военна каса

Войната отдавна не се измерва само с ракети, фронтови линии и дипломатически декларации. Днешните конфликти се пренасят директно в джоба на обикновения човек, а петролът е най-бързият проводник на този удар. Именно това се случва и сега - ескалацията около Иран разстрои глобалния енергиен пазар, засили напрежението около Ормузкия проток и тласна нагоре цените на суровината и горивата. Когато през една тясна морска артерия минава около 20% от световния петрол и LNG, всяка военна заплаха там моментално се превръща в икономически шок за целия свят.

Точно тук се появява и големият парадокс на войната. Докато една част от света плаща по-скъпо за транспорт, отопление, производство и храна, Русия получава по-благоприятна ценова среда за своя износ на енергийни суровини. Това не означава, че всички руски проблеми изчезват. Санкциите, логистичните ограничения и пренасочването на доставки остават. Но когато глобалният пазар се паникьоса и цените тръгнат нагоре, натискът върху Москва частично отслабва, защото по-високата цена на барела може да компенсира част от ограниченията върху количествата и маршрутите.

В този смисъл фразата, че едната война храни другата, не е просто телевизионен образ. Тя описва механизъм, при който конфликтът в Близкия изток създава нова ликвидност за държава, която вече води продължителна война в Европа. Колкото по-дълго е напрежението около Иран, толкова по-голям е шансът високите енергийни цени да задържат приходите на Русия на ниво, което ѝ позволява по-лесно да финансира армия, производство, логистика и военни разходи. Дори когато част от износа се продава с отстъпки, поскъпването на глобалния пазар променя уравнението в полза на износителите.

Водещият на „bTV Светът“ Иван Георгиев каза в „Тази събота“, че цените на петрола на световните пазари отново излизат на преден план, но този път през погледа на американските потребители и избиратели.

Само за седмица цената на дизела в Съединените щати се е повишила с около 34%, което има директен ефект върху икономиката.

Американският и западният избирател усеща войната по колонката на бензиностанцията. Reuters съобщава, че в САЩ цените на горивата рязко са скочили след началото на войната, а в някои щати вече се стига до извънредни данъчни облекчения, за да се омекоти ударът върху потребителите. Националната средна цена на бензина е достигнала 3,912 долара за галон, което е най-високото ниво от октомври 2022 г., а 55% от анкетираните в проучване на Reuters/Ipsos казват, че по-високите цени им причиняват финансово напрежение.

Това прави темата за войната едновременно военна, енергийна и политическа. Защото когато горивата поскъпват, това влиза в инфлацията, в цените на транспорта, в хранителната верига и в общественото недоволство. А при Съединените щати този натиск неизбежно се връща и в политиката. Reuters отбелязва, че войната вече създава затруднения за президента Доналд Тръмп, включително заради нарастващите цени на енергията и липсата на ясен изход от конфликта.

Войната влияе и по още един начин - разрушава нормалната логика на енергийния пазар. Щети по газови и петролни съоръжения в Близкия изток, прекъснати доставки, force majeure в Ирак, проблеми в рафинерии и износни терминали - всичко това увеличава несигурността, а несигурността почти винаги означава по-висока цена. Международната агенция по енергетика дори е освободила 400 милиона барела от резервите, след като конфликтът е предизвикал най-тежкото енергийно сътресение в историята според Reuters.

Затова най-точното заглавие за тази тема не бива да е просто за петрол или просто за Русия. Ядрото е войната като икономически ускорител. Когато бойните действия в един регион оскъпяват енергията в световен мащаб и така косвено наливат нов ресурс в друга война, вече не говорим за два отделни конфликта. Говорим за една свързана система, в която всяка ескалация се превръща в доход за едни и в сметка за други. Именно това е и най-силният новинарски смисъл на историята.