Китай започна днес свой Възродителен процес

В Китай днес започна своеобразен Възродителен процес по подобие на срамните епизоди от българската история в последните години на комунизма. Тогава Българската комунистическа партия, в опит да отложи краха на системата, реши да се превърне в националистическа и се опита да асимилира турското малцинство в страната, като насилствено смени имената им с български, и забрани изучаването на майчиния им език. Вестниците, излизащи до този момент на турски език, бяха спрени. Заглъхна и единственото предаване на турски по държавното радио, Програмата за българските турци. 

Общокитайското събрание на народните представители (парламентът) на Китай прие днес Закон за насърчаване на етническото единство и прогрес. Това е ключов законодателен акт, който превъплъщава в дела политиката на Си Дзинпин за създаване на единна китайска нация. Той нарича идеята си дословно „общност на китайската нация“, поставяйки ударение върху „взаимно вграждане“ на етническите групи под ръководството на Китайската комунистическа партия. На практика законът задължава целият държавен апарат да работи за превръщането на всички етнически малцинства в страната в китайци. 

Според официалните формулировки законът цели „общо благоденствие и развитие“ на 56-те етнически групи, покорени през вековете от Китайската империя, укрепване на националното единство и борба срещу „сепаратизма, екстремизма и тероризма“. Той задължава държавните органи, предприятията, медиите, училищата, въоръжените сили и дори семействата да насърчават „етническото единство и прогрес“. Едно от най-важните последици от закона е, че мандаринският диалект на китайския език (путунхуа) става единствен, на който ще се обучават децата в началните класове. 

Това е опит те да бъдат отдалечени още в първите години на израстването от майчините си езици и да възприемат мандаринския китайски като по-важен и необходим. Училищата трябва да интегрират учебниците си към т. нар. „общност на китайската нация“, пише в закона. По този начин китайските комунисти при Си Дзинпин стигат също до крайния етап, през който преминава почти всяка комунистическа държава – казарменият национализъм. 

Законът елиминира досегашните придобивки на регионите Вътрешна Монголия, Тибет и Синдзян, където коренните езици се изучаваха наравно с китайския, а местните власти имаха известна самостоятелност, поне на хартия. На практика в условията на тоталитарна държава автономията се свеждаше само до някои културни права на народите в провинцията. Специално при уйгурите, мюсюлмански народ, който живее в Синдзян-Уйгурския автономен окръг, дори културните права бяха отнети още преди 15 години, като бяха закрити всички медии на уйгурски език. 

Но законът се разширява далеч извън училищните сгради и културните институти. Всички фирми и организации са длъжни да организират дейности за „взаимно смесване“ – жилищни комплекси, работни места и училища трябва да са „взаимно вградени“ с преобладаващо китайско население. Така, според комунистите, асимилацията на малките народи ще протече по-бързо. 

Медиите са задължени да блокират всякакво съдържание, което „подкопава етническото единство“. С този текст се забранява всякакви предавания, показващи, че в Китай живеят и други народи. Забранява се излъчването на тибетска и уйгурска музика, а двата езика повече не трябва нито да се чуват, нито да се споменават в ефир. Законът обаче далеч надхвърля онова, което в България се опитаха да направят късните комунисти спрямо турското население. 

Той задължава родителите да „насочват“ децата си към любов към партията и да не предават „вредни идеи“ по етническите въпроси. Законът не просто забранява на фамилиите да пречат на своите деца да встъпват в междуетнически бракове. Той задължава цялото общество да работи за все повече семейства, в които единият член задължително е китаец, за да може общите деца да се възпитават като китайчета. Гражданите са задължени да сигнализират за „нарушения“, като в текстовете специално е посочено, че чуждестранни лица и организации, които „подкопават единството“ на китайския народ, ще бъдат забранявани и подвеждани под наказателна отговорност, дори да се намират извън територията на КНР. 

Китайската комунистическа партия вече обяви, че новият закон е „модел за хармония и развитие“. Критиците му на Запад обаче го виждат като кулминация на асимилационната политика на Си Дзинпин – преминаване от „етническа автономия“ към твърд китайски войнствен национализъм. Според анализатори той противоречи на конституцията на Китай (чл. 4, който гарантира правото на малцинствата да развиват своите езици) и на Закона за регионалната етническа автономия. Вместо равноправие, той принуждава малцинствата да се разтварят в доминиращата китайска култура. 

Законът легитимира вече действащите методи на комунистите и дава юридическа основа за по-строги репресии срещу всеки, който продължава да не се смята за китаец по произход. Най-засегнати от китайския Възродителен процес се очаква да са народите на Тибет и Синдзян (уйгурите), защото Пекин си е поставил като крайна цел тяхното заличаване. Това са двете най-революционни и непримирими провинции. Ако Китай се е справил с манджурците и те практически са унищожени като народ, а езикът им е приключен, с тибетци и уйгури на комунистите не им се получаваше досега.