Има ли връзка с България иранската заплаха да атакува банки

Съществува ли някаква връзка между иранските закани да се атакуват банки в Близкия изток и банковата мрежа в България? Няколко финансови институции са представени както у нас, така и в региона, намиращ се в обсега на иранските ракети „Шахаб-3“ и дроновете „Шахед“. В контекста на ескалиращия конфликт в Близкия изток, Иранската революционна армия обяви завчера, че икономическите центрове и банки, свързани със САЩ и Израел в Персийския залив и Близкия изток, вече ще бъдат цели за предстоящи удари с дронове и балистични ракети. 

Заканата последва удари по иранската банка „Сепах“ в Техеран. В нея се предупреждаваха всички граждани да стоят на разстояние най-малко 1 км от такива институции. Катар и ОАЕ взеха заплахата присърце и временно затвориха и евакуираха клонове на банки като „Сити“, HSBC и „Стандарт чартърд“. 

България е встрани от тази война, но има международни банки, които оперират както тук, така и в рисковите държави около Иран. „Сити“ има свой клон и в София, занимаващ се основно с корпоративно и инвестиционно банкиране. В ОАЕ „Сити“ е представена в Дубай и Абу Даби. Именно тя е сред банките, които евакуират служители и временно затварят клонове в региона поради заплахите. 

„БНП Париба“ е в България чрез клон в София. Френската финансова институция има дългогодишно присъствие в Персийския залив – офиси и клонове в ОАЕ (Дубай, Абу Даби), Катар, Саудитска Арабия (Рияд, Джеда), Бахрейн, Кувейт и др. от 70-те години на миналия век. В България са и ИНГ банк, която оперира в Дубай. „УниКредит“, която е с клон и в Абу Даби. 

Какво означава това за България? Според специалисти, за българските клиенти (преди всичко големи бизнеси и корпорации) евентуален ирански удар по някой/някои от клоновете в Близкия изток на банки, представени и у нас, може да има косвени ефекти. Сред тях са забавяне на услуги, повишени рискове за трансфери или операции, свързани с региона. Българската икономика не е директно зависима, но в глобализирания свят такива ескалации влияят на финансови пазари, петролни цени и търговия. 

На този етап Иран все още не е изпълнил заканата си и продължава да се насочва към създаване на хаос на петролния пазар. Атакуват се кораби, пресичащи Ормузкия проток, както и нефтобази и рафинерии в региона. Остават постоянни и ударите по израелски градове – там Иран е особено отмъстителен и се цели в гъстонаселени квартали. Атаките срещу банките, макар и директно обявени, засега остават на втори план.