Войната в Иран вдига в България инфлацията, всичко поскъпва

Поскъпването на горивата заради войната на САЩ и Израел срещу Иран засилва инфлационния натиск в България. Синдикати, бранш и институции предупреждават за ръст на цените на стоките и услугите с 2 процента. Има риск от ново ускоряване на инфлацията, докато държавата търси начин да смекчи удара върху домакинствата.

Горивата у нас продължават да поскъпват под натиска на конфликта в Близкия изток, а според КТ "Подкрепа" това ще даде отражение върху почти всички сектори на икономиката. Причината е ясна. Когато транспортът поскъпне, разходите се прехвърлят по цялата верига от доставката на суровини до крайния щанд в магазина. Така инфлацията не остава само в колонките на бензиностанциите, а влиза и в храните, услугите, строителството, логистиката и ежедневните разходи на хората.

От синдиката посочиха, че всеки по-дълъг ръст при горивата води до повишение в цените на стоки и услуги. Разчетите към този момент сочат, че върху отчетената годишна инфлация от 3,3% ще се натрупа нов натиск заради скъпите бензин и дизел. Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев прогнозира ръст от още поне 2% при почти всички цени.

Това е важно, защото инфлацията не е абстрактен показател. Тя влиза в семейния бюджет през сметката за пазаруване, транспорта до работа, цената на доставките, ресторантите, ремонтите и услугите. При такава среда домакинствата първо усещат удара при стоките от първа нужда, а след това и при всички останали разходи. Бизнесът също влиза под натиск, тъй като плаща по-високи разходи за превоз, отопление, материали и доставка. Част от фирмите поемат удара за кратко, но при по-дълъг ценови натиск разходът обикновено се пренася към крайния клиент.

От Българската петролна и газова асоциация отчетоха, че през следващите месеци масовите горива ще останат по-скъпи заради щетите по инфраструктурата в Катар и Кувейт, а възстановяването на нормалното движение на танкерите ще изисква време. Светослав Бенчев определи ситуацията като безпрецедентна и посочи, че при най-тежките петролни кризи в света са липсвали до 10% от количествата, докато сега липсите се оценяват на 20 до 25%.

Когато международният петролен пазар се разклати, първият удар идва при енергията и транспорта. След това ефектът се разширява и се превръща в т.нар. вносна инфлация. България не стои извън този процес. Страната внася суровини и е зависима от международните логистични маршрути. Това означава, че всяко по-рязко поскъпване навън стига и до българския пазар.

На този фон държавата обсъжда компенсаторен механизъм заради ръста на цените на горивата. Темата влезе и в парламента по време на извънредно заседание, посветено на войната в Близкия изток и скока при суровините. От бранша бе посочено и друго решение, временно намаляване на ДДС, което би смекчило удара върху потребителите, но би се отразило на приходната част на бюджета.

Представители на институциите увериха, че криза с наличностите на горива не се очаква. Заместник-министърът на финансите Станимир Михайлов заяви, че потреблението на бензин, керосин и газьол може да бъде обезпечено за период над 90 дни. Особения търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Румен Спецов също увери, че до края на март нуждите за обработка на нефт са подсигурени, а за април вече дори има график за доставки.

Това дава известна стабилност при снабдяването, но не решава въпроса с инфлацията. Наличности има, цената остава проблем. Именно затова политическият натиск расте. Депутатите поискаха конкретни мерки за намаляване на цените по бензиностанциите, тъй като всяко задържане на високи нива при горивата увеличава риска от по-дълъг ценови натиск в цялата икономика.

Към днешна дата средната цена на бензина е 1,34 евро, на дизела 1,45 евро, а на пропан-бутана 0,62 евро. За шофьорите това е пряк разход. За икономиката пък е сигнал за нова вълна на инфлация, която тръгва от енергията, минава през транспорта и стига до джоба на всеки потребител.